“Лизинг” е модерна дума, все по-употребявана и намираща място в различни търговски операции. За мнозина “лизинг” е чуждица, но дотолкова, доколкото се превръща в правен термин и развива нюансираност от сходните изрази “под наем” и “на изплащане”, тя почти е добила статута на заемка. Стигаме до подобно убеждение, тъй като все повече “лизинг” се употребява метафорично и пейоративно. Няма да се спираме доколко това е удачно, доколко думата лизинг не опошлява даден текст и прочие. Факт е, че се появяват заглавия като “Жена на лизинг”, “Живот на лизинг” и тем подобни. Най-общо идеята е, че всяко нещо изисква непрекъснати грижи (вноски), без да съществува каквато и да било сигурност.
В “Жена на лизинг” всеки месец героят отделя огромна част от доходите си, за да угажда на хубавката си женица. “Моя ли си?” – често пита в изнемога той, а тя отговаря: “Трябва да ме заслужиш”. С други думи, на лизинг съм, внасяй си вноските, не закъснявай, когато изплатиш цената ми, ще съм твоя. Друг въпрос е, че за разлика от който и да е реален лизинг, тук няма цена и най-вероятно героят ще изплаща жена си до края на живота, ако тя не го напусне (него, не живота) дотогава, разбира се.
В един момент, той, четейки за разликата между финансов лизинг и оперативен лизинг, внезапно проумява преимуществата на последния. Да, разбира се, за какво му е да е негова, не е ли по-добре кротко да плаща вноските си (колкото и цинично да звучи), да я ползва в цялата й красота, а в един момент да я “върне” (както се връща кола), за да си вземе нова (млада).
Започва едно надцакване между двамата, едно цинично пресмятане кой какво дава и какво взема, че просто няма как, освен трагично, да завърши техният роман – започнал като чиста любов, но превърнал се в лизинг, преминал през всевъзможни материални и плътски изкушения, през напрегнати, конфликтни ситуации и достигнал до пълно вътрешно опустошение и изнемога на двамата герои…
В “Живот на лизинг” ситуацията е сходна, но обогатена с други персонажи. Оказва се, че не само жената, но и децата, приятелите, усещането за смисленост, всичко по някакъв начин е на лизинг – трябва да изплащаш непрекъснато, без капка сигурност, че нещо е твое завинаги. Явлението лизинг сякаш има и хубава страна – държи те в добра форма, влива мъдрост в главата ти – за преходността на живота, за безсмислието на всяко притежание, за Сизифовския труд, в края на краищата – бутането на камъка към върха, от който той непременно ще се търкулне обратно и т.н.
