Тортата – слабост за цял живот

Познавате ли някой, който не обича торта? Аз поне със сигурност нямам сред познатите си “врагове” на това сладко изкушение.

История на тортата

Историята на тортата не ми е добре известна, но проверявайки данни в Интернет, се осведомих, че датира от древни времена. За разлика от днес тогава за торта се смятало тънък хляб, подсладен най-много с мед и отрупан с всякакви налични плодове за сезона. По-късно към него прибавили шоколад и глазура. Тортата била любим деликатес на крале и кралици. А първата истинска глазура представлявала варена смес от захар и белтъци, която се изливала върху тортата и се връщала във фурната за малко. При изваждането, глазурата се охлаждала бързо, за да се оформи лъскаво покритие.

Тортата в този си вид се появява в средата на 19 в. За баща на съвременната торта е обявен французинът Антоан Карем. До наши дни тортата претърпява много метаморфози в търсене на възхитителния вкус.

Френска селска торта (Медовик)
Френска селска торта (Медовик)

Тортата – моята неустоима слабост

Не бих се похвалила, че съм най-добрия кулинар, но определено като жена и майка съм опитвала да приготвям различни торти и у дома. Имам си няколко запазени запазени марки, а децата ги обожават. Синът ми е фен на френска селска торта, дъщерята на торта шах, с шоколадова торта понякога ухажвам мъжа ми. Особено, когато се нуждая от нов чифт обувки.

Не се опитвам много да експериментирам с продуктите, а винаги следвам точната рецепта, за да се получи наистина хубава торта.

Обичам да си похапвам сладичко и като любител на тортите се постарах да науча моя кръг от приятелки, заедно да реализираме една прекрасна традиция, която за моя радост, спазваме от години.

Обожавам онзи неустоим вкус на парченце торта, която се топи в устата, с добавка към нея – горещо ароматно кафе. Почти всяка неделя се събираме в някоя уютна сладкарнича и си поръчваме по парче торта. Винаги сладкарниците са различни, както и тортите. След това, пред удивените погледи на останалите клиенти си сменяме парчетата и бавно с премрежен поглед поглъщаме всичко.

Ако тортите не са ни харесали, дори не се опитваме да го скрием. Ако някоя рецепта обаче ни впечатли не оставяме персонална мира докато не ни срещне с управителката и тя не позволи на готвача да открехне тайната на рецепта, с уговорката, че ако правим нещо ще бъде само в домашна обстановка.

Имаме си в групата топ кулинарка. Тя е по експериментите и обикновено тя първа приготвя “откраднатата” рецепта за торта. Приготвяла ни е доста видове – френска, еклерова, палачинкова, медена, ягодова, шоколадова, парфе, торта със сметана, ягодова, яйчена, сахер, гараш. И винаги си казвам: “Ооо..това ще се превърне в любимата ми торта. А после се влюбвам в друга, и в друга.

Не съм 50 килограма. Но не мога да се откажа от любовта си към тортите, само защото имам няколко излишни тлъстинки.

Любовта към живота е любов към себе си. Дори и любовта към храната и нейното поднасяне е начин на живот. Бъдете себе си и ако обичате да си похапвате сладичко, не се колебайте. Парче торта, изядена с приятели или любим човек в приятна обстановка, може да ви направи истински щастливи, дори и за миг.

Една хапка торта – една калория нежност. Добър апетит!

Директория за статии Blogomania.org
Add a comment