Източник: Кривославие – Руското Обяснение за Всичко
“Мы православные” (ние сме православни)
Това е една от любимите мантри на “братята руснаци”. С нотка на умиление и гордост, обичат фанатично да го повтарят и за добро и за лошо. И когато празнуват, и когато размахват оръжия.
Използва ли се обаче религията за користни цели от режима в Москва? Игнорирайки факта, че предшествениците на Кремълската олигархия са провеждали гонения срещу Църквата, сегашните другари на Путин умело използват наивността на народа си, предлагайки им своята версия на религия.
Посредством постоянни внушения и експлоатиране на вярата чрез подставени в църквата лица светската власт контролира духовната. Така както е било столетия наред, в един друг период.
Елитът умело манипулира наивността на народа си, използвайки религията. Нека направим “дисекция” на това уродливо творение, което с гордост ни представят за православие, с право наричано “кривославие”.
Криворазбраните Ценности
Истинското православие учи на смиреност, обич към ближния, състрадание и презира насилието. Руското кривославие се крие зад тези ценности, които изкривява за нуждите на управляващата върхушка в Москва.
Пропаганднта машина на Путин ежесекундно тръби против “морално упадъчния Запад”, често целейки се в различните. Гейовете, евреите и редица други са сред главните виновници за проблемите на Русия.
Насилието и преследването на различните не прилягат на устоите на християнството. Идеалите на кривославието обаче включват идеи и философия, които са изцяло в услуга на авторитарния режим.
Една от официалните, основните доктрини на руската църква гласи: “Съвременният Запад е общност на индивиди, които по никакъв начин не си пречат, но се опитват да наложат своя стил на другите нации.
Докато Русия е страна, в която се оформя нова етична система: на омраза към злото и защита на идеалите. Идеалът се състои в това да се противопоставим съвместно на злото, варварството и плячкосването”.
Това е до болка познатото търсене на враг. Диктаторите винаги са имали нужда от някакъв враг, бил той вътрешен или външен. Поради липсата или по-скоро ликвидирането на вътрешните врагове такива автоматично стават инакомислещите “неверници” на запад.
Громейки “упадъчния Запад” и гледайки сламките в очите на другите, духовниците на най-голямата православна църква съвсем забравят гредите в своите. Бранейки семейните ценности от “евроепдерастията”, те неглижират алкохолния делириум на своите миряни.
Оставят на заден план липсата на демокрация и нарушаването на човешките права, ако си неудобен за Режима. Не желаят да обърнат внимание на войнствеността на руснаците и техните лидери, които искат да разрешават всеки спор с насилие.
Насаждането на подобни ултраконсервативни ценности рискува да върне Русия в ерата на Съветския Съюз. В един ставащ все по-глобален и толерантен към всякакви култури свят, насаждането на кривославие създава риск от изолиране на Русия.
Заявката за отказване от върховенството на международното право е една от стъпките към тази изолация. В Кремъл вероятно си представят един прекрасен Руски свят в който си действат угодни за олигархията тоталитарни закони.
Един свят, в който значението на индивида е все по-малко, така както беше преди в СССР. За налагането на тези норми руската Православна църква има немалка роля. Авторитарна власт на олигархията и църквата, притежаващи основната част от богатството на Русия е крайната цел.
Либерализмът от своя страна бива заклеймяван от идеолозите на съвременната руска църква. РПЦ нерядко е съдействала за създаването и разрастването на патриотични и откровено неонацистки движения.
Действия укрепващи все повече “властта на малцината” и противопоставящи руския народ срещу Западния свят.
Звучи ли познато?
Руслямска Дръжава
Абсурдната настървеност, с която Църкавата в Русия защитава силните на деня показва една порочна обвързаност между светска и духовна власт, която си мислехме, че отдавна е в миналото (18-19 век). Руският патриарх е най-верен приятел на Владимир Путин.
Това е заявявано и демонстрирано нееднократно. Главата на държавата и главата на църквата имат нужда една от друга. Държавата прави щедри “дарения” за църквата, получавайки в замяна подкрепата на паството на светия отец (сега Патриарх Кирил).
Новите идеи водят до информираност на масите, а автократичните режими не желаят това. Инфмормираните руснаци трудно биха се манипулирали така умело.
Богатите ресурси на Руската федерация не биха могли да бъдат заграбвани от олигархията толкова лесно, ако няма нещо, което да отвлича вниманието на хората.
Именно тук се появяват раболепните духовници, готови да помогнат на Вова. Разделяйки нещата на черно и бяло, православно и неправославно според това дали са угодни на президента, те разделят обществото и го насъскват срещу тези, оспорващи методите на властта в Кремъл.
Симбиозата между църква и държавна машина, вместо да довежда до мир и разбирателство между хората, изгражда стена между Запад и Изток. Надъхва руснаците срещу тези които не споделят възгледите им за кривославие.
Доктрината на кривославието започва все повече да прилича на идеите на радикалните ислямисти, които отричат всичко и всеки различен от тях. Следейки изказванията на Путин и други високопоставени руски политици по наболели международни проблеми, човек би могъл да обърка Ислямска с Руслямска държава, която уж е православна.
Атентатът срещу “Шарли Ебдо” е ярък пример за това в какъв паралел свят живеят руските политици. Меко казано неадекватната реакция. Вместо да заклейми подобно злорадство, руското духовенство напълно подкрепя злорадстващите.
Тази заразна фанатичност се наблюдава и сред нашите рубладжийски тролове. Те не изостават по кривославно опиянение от руските. Зачитайки се из сайтове и социални мрежи, несъмнено всеки може да ги разпознае.
И те като “братушките” са православни до мозъка на костите. Готови са във всеки един момент да грабнат оръжието и да станат партизани. Громят, колят и бесят “гнилите капиталисти и колонизатори”.
За щастие подобни “хора” нямат популярността, каквато биха желали от тях да имат техните покровители от Москва. Да не им обръщаме внимание и да не допускаме заразата им да се разпространява. Нека си живеят в средновековието.
Руското извращение кривославие няма нищо общо с православието и религията, която ни е запазила като нация векове наред. Това обаче Петата колона на Русия не го знае или отказва да го признае.