Когато детето се страхува от водата, вниманието обикновено е насочено изцяло към него — какво чувства, какво му трябва, как да го преодолее. Родителят остава извън кадър, макар че при плуване за деца във Варна той е втората най-важна фигура след треньора. Не заради това, което прави в басейна, а заради това, което излъчва извън него.
Детето чете вас, преди да прочете водата
Плуване за деца във Варна е и семейно занимание в този смисъл — детето идва с целия си контекст, не само с банските. Малките деца проверяват лицето на възрастния, преди да решат дали нещо е опасно. Ако вие сте напрегнати на ръба на басейна, детето получава потвърждение, че има за какво.
Това работи и в обратната посока. Спокоен родител, който говори за тренировката като за нещо обикновено, сваля половината напрежение още преди влизането във водата.
Трудното е, че напрежението не се крие с думи. Може да казвате „всичко е наред“, а стойката, гласът и това, че не сваляте очи от детето, да казват друго. Децата четат второто.
Ако вие самите не сте спокойни във водата
Много родители водят децата си на басейн именно защото те самите не са се научили да плуват или пазят неприятен спомен от детството си. Това е добра причина за записване, но лоша причина за присъствие на всяка тренировка.
Ако водата ви притеснява, кажете го на треньора. Не на детето — на треньора. Така той знае, че напрежението в залата може да идва не само от малкия, и ще прецени кога е по-добре да гледате отдалеч.
И не разказвайте пред детето собствените си случки с давене или страх. Те се помнят много по-дълго от всяко окуражаване след тях.
Да останете или да излезете
Няма универсален отговор, има наблюдение. Ако детето гледа към вас на всеки няколко секунди, играе на смело или обратното — хленчи повече, отколкото когато сте далеч, присъствието ви пречи, макар да не е приятно да го чуете.
Ако пък се успокоява само от това, че ви вижда, останете, но седнете настрани и не се намесвайте. Никакви подвиквания, никакво броене вместо треньора, никакви жестове.
Ясна и Ева Бербенкови започват всяко дете индивидуално именно за да се види кое работи при него — включително и това дали родителят помага, или пречи в конкретния случай.
Разговорът след тренировката
Първият въпрос определя тона. „Потопи ли се?“ превръща тренировката в отчет. „Какво прави днес?“ отваря разказ.
Изчакайте и с въпросите. Дете, което излиза от водата уморено и премръзнало, не иска разговор веднага — оставете го да се преоблече и да хапне нещо, преди да питате каквото и да било.
Не поправяйте и не добавяйте. Ако детето каже, че е било страшно, не бързайте с „нищо страшно нямаше“ — това го учи, че усещанията му се оспорват. Достатъчно е да го чуете и да го оставите така.
И не отчитайте резултат пред други хора, докато детето слуша. Сравненията с брат, братовчед или съседското дете правят повече вреда от всяка пропусната тренировка. Добрата плувна школа за деца ще ви каже същото: детето се сравнява само със себе си отпреди месец.
Търпението е част от работата ви
Ще има тренировки без видим напредък и седмици, в които изглежда, че всичко е забравено. Това е нормалният ход при плахо дете, а не знак, че школата или треньорът не стават.
В такива моменти най-полезното, което можете да направите, е да говорите с треньора, а не с детето. Ясна и Ева са близначки, тренирали са заедно от малки и подхождат към застоя като към нормален етап, а не като към проблем за решаване веднага.
Вашата задача в тези периоди е да не променяте нищо: същият ден, същият час, същото спокойно отношение. Плуване за деца във Варна дава резултат точно чрез редовността, а не чрез интензивните пробиви.
И най-накрая — не забравяйте да кажете на детето кое е направило добре, без да го връзвате с плуването. „Влезе сам днес“ струва повече от „почти проплува“. Първото е нещо, което детето контролира, второто е оценка, която го поставя под напрежение.
