Не е случаен изразът “първите 7 години”. Те са основата на цялото ни бъдещо развитие. Ето няколко начина по които семейството е в центъра на тези 7 години.
Могат да се дадат много определения за “семейство”, но всички те ще бъдат обединени около една идея – грижовността. Независимо дали растем в традиционно такова, само с един родител, в еднополов съюз или с по-далечни роднини и настойници – това е мястото, където се научаваме да обичаме, да уважаваме и да ценим другите. Здравословните семейни връзки често се свързват с положителното развитие на детето, по-добрата му реализация в обществото, както и с по-устойчивите му лични отношения. И обратно, дисфункционалните семейства с трайни проблеми на единия или двамата родители (зависимости, агресия, пренебрегване и т.н.), често водят до психологически, емоционални и дори физически проблеми при растежа.
Кой съм аз в семейството?
Важен момент за детето е идентификацията и намирането на мястото му в семейната среда. Нека бъдем обективни – семействата рядко са символ на демокрация и всеки има своята определена роля. Появата на нов член значи разместване на ролите и развитието на нова динамика. Колкото повече расте, толкова повече трябва да се увеличава и намесата му в обсъждането на въпроси и вземането на решения. Особено ключов момент е пубертетът, когато социалните връзки и интереси са предимно извън семейството. Родителите трябва да се примирят с предоставянето на повече свобода, но не трябва да се отдръпват от грижите и заниманията с детето. Физическите и емоционални промени не трябва да будят притеснение и нашата задача е да осигурим атмосфера на спокойствие и комфорт.
Аз и моето семейство
Както вече споменахме, хармоничното семейство е важна предпоставка за бъдещите романтични взаимоотношения на порасналото дете. Растейки в тази сравнително затворена среда, ние несъзнателно възприемаме връзката на родителите си за пример. В тази крехка връзка се идолизират отношенията между мама и тате, затова ако те са противоречиви и конфликтни, детето ще развие усет, че това е нещо нормално.
Ценностната му система тепърва започва да се оформя и простото научаване на правила не е достатъчна – то трябва да вижда тези правила на практика. Детето, което расте сред приятелство, любов, признателност и грижовност, много по-лесно ще “попие” тези добродетели и ще ги упражнява и в своето бъдещо семейство.
Добра идея е родители да търсят съвет в център за личностно развитие. Все пак, детската личност се оформя по модел на родителя.
Моделът за здраво семейство
Има няколко характеристики, които обединяват силните и крепки семейства, независимо от географските, етнически или религиозни особености:
- Комуникация
– Взаимната комуникация не само изгражда и поддържа близост, но и учи на откровеност, прямота и уважение. - Задружие
– Прекарването на време заедно във фамилни игри и забавления помага на детето да придобие чувство за принадлежност и усет за здрава връзка. - Опора
– В периоди на стрес, неприятности или конфликт, семейството е камъкът, на който можем винаги да се опрем. Трябва да се грижим да поддържаме здравината му. - Приемане
– Всеки член на семейството е личност, със своите индивидуалности, качества и характерни черти. Разбирането и приемането им му дава увереност и амбиция да продължи развитието си. - Отдаденост
– Поставянето на нуждите на семейството пред личните потребности е ясен знак за голямото му значение.
И разбира се…
- Любов
– Всички тези думички и прояви на привързаност и близост, целувки, прегръдки, удовлетворени желания… Преживяното щастие предизвиква желание да даряваш щастие!
Много хора ценят семействата си, без непременно да са наясно с важността от подобряването на семейния живот. Щастливото и успешно семейство се постига с време и постоянство. Единствено като видим постигнатите резултати можем да оценим положените усилия…и да осъзнаем, че всичко си е струвало.
