Сънищата ни интригуват и плашат. Често те са странни или мрачни и на сутринта се събуждаме с тягостно чувство на безпокойство. Друг път насън изживяваме мечтите и най-съкровените си желания и не искаме да се будим, за да си осигурим още няколко минутки наслада. Според някои твърдения сънищата не са нищо друго освен продукт на мозъка в спящо състояние.
Психологията от своя страна им отделя изключително голямо внимание, а повечето от нас не знаят какво да мислят и как да си обяснят този вълнуващ и все още слабо изучен феномен на човешката природа. Какво всъщност е сънят? Дали е обикновен „субпродукт“ на мозъка ни, или, както твърдят психолозите, е вход към вътрешния ни свят? Отговор на този въпрос все още няма.
Мистерията на съня и сънуването остава, за да провокира невролози, психиатри, психоаналитици и езотерици да търсят ключа към този загадъчен свят и да практикуват гадаене.
Засега е ясно само, че сънят е физиологическа необходимост и важен фактор за психическото ни равновесие. Всеки човек сънува средно по един-два часа на нощ. Малцина от нас обаче помнят, че са сънували, а още по-малко могат да възпроизведат сънищата си. Това е така, защото 5 минути след края им човек забравя 50% от съдържанието, а след десет минути – до 90%.
Интересът на човека към съня и сънуването, както и опитите да се анализира и обясни този процес обаче не секват. Опити да се интерпретират сънищата са правени още в древността. По онова време те били възприемани като продължение на реалността. Отдавали им огромно значение. За римляните и гърците сънищата били послания от боговете, на които се доверявали безпрекословно – както в битките, така и във всекидневния живот. Строяли се дори специални „храмове на сънищата“ и се вярвало, че ако болни преспят в тях, ще получат съновидение, което ще им покаже верния път и ще им помогне да намерят изцеление.
В Египет свещениците играели ролята и на тълкуватели на сънища, докато днес всеки човек смята, че може да тълкува сънища чрез съновник. Хората, които имали особено ясни и значими съновидения, били считани за благословени и „специални“. А способността да се тълкува сънят била приемана като дар от боговете. При ацтеките например най-главното божество е било това на сънищата. А на езика на индианците думата „шаман“ означавала „човек, който има сънища“.
Древните смятали, че сънищата са врата, през която може да се надзърне в бъдещето. Ето защо те често се обръщали към тях, за да намерят отговор на проблем или за да решат по кой път да поемат. И дори днес да ни се струва малко странно, сънищата често са определяли политиката, стояли са в основата на военните действия и са помагали на лекарите да лекуват пациентите си.
Някои древни култури смятали, че сънуването е начин да – се отдели от тялото и да посети други светове. Така например според американски и мексикански племена сънят бил начин да се срещнеш своите починали близки, защото те населявали царството на сънищата Именно чрез това общуване с предците, хората успявали да намерят отговор на много въпроси и да изберат ролята си в живота.
Древните китайци също вярвали, че душата напуска тялото по време на сън. Те обаче много се страхували, че тя може да не успее да се върне. Това суеверие все още е доста силно в Китай.
През средните векове се смятало, че чрез сънищата дяволът се промъквал в душата на човека и го изкушавал да поеме по лош път.
