Преводачите пресъздават текстове, написани на един език, като се грижат за това в другия език първоначалното им значение и смисълът на текста да се запази. Те обикновено имат добри познания по поне два чужди езика и превежда материали като учебници, ръководства, научни статии и интернет сайтове.
Най-често преводът се извършва от чужд език на собствения за преводача език и по-рядко обратно, като е задължително преводачите да могат да пишат добре и грамотно както на собствения си език, така и на чуждия. Освен това, те могат да се специализират в определен вид литературен материал, като например новини, нормативни документи, или научни доклади. Преводите на специализираните текстове обикновено са по-добре платени заради спецификата си и по-интензивния труд, който трябва да се положи за намиране на правилните термини.
Докато “наетите преводачи” обикновено са заети на пълен работен ден от големи компании, министерства, международни организации и служби на Европейския съюз, работата на “преводачите на свободна практика” сама по себе си е свързана главно с преводаческите агенции, които организират свои договори и водят преговори за цени и комисионни. Предметът на дейност на преводачите все пак има доста сходства по вид и по теми и често общото между тях е, че работата се получава ден за ден, и затова ежедневието е доста динамично.
Сфери на специфична дейност на преводачите
- Съставяне на списъци с терминология и структурирана информация, която да се използва в превода, включително и от техническа гледна точка, като например при текстове с правна или медицинска ориентировка
- Проверка на преводи с технически термини и терминология, за да се гарантира, че те са точни и да останат единни в целия превод подлежащ на проверка
- Четене на материали, като например правни документи, научни трудове или новинарски репортажи и пренаписване на определен език или езици.
- Обработка на текстове съгласно установени правила, отнасящи се до определени стилистични фактори, като например текстообработка на значения, структурата на изречението, граматика, пунктуация и правопис
- Подготовка на окончателната формулировка на допълнително обработени копия на превода.
Много преводачи сега работят в отрасли, които съчетават технологии и езици, превеждат ръководства и команди на машинен софтуер, като често се превеждат цели сайтове с продуктови описания.
Минималното образователно равнище за упражняване на професията най-често се определя от конкретния работодател, но обикновено то е диплома от гимназиално обучение или неин еквивалент и поне една години опит в писмен и устен превод на чуждия език. Алтернативно на това могат да бъдат използвани придобити в следствие на образование в чужбина университетски дипломи или сертификати от езикови курсове или програми на международен обмен, които могат да са заместител на необходимия опит. При всички случаи ултимативния тест за преводача е реалния превод от или на чуждия език, който обикновено се прави за кратко време с определени срокове и с изисквания за форматиране, както е предвидено в оригиналния документ на клиента.
