Настолни игри, които не остаряват: от „Не се сърди човече“ до Катан

Правилата на „Не се сърди човече“ могат да се обяснят, докато разтваряш дъската. С „Катан“ едва ли ще стане толкова бързо. При шаха пък е възможно да знаеш всяка фигура наизуст и пак да изгубиш от човек, който забелязва нещо, пропуснато от теб. Настолните игри се различават не само по сложност, а и по това какво искат от участниците.

Сред познатите заглавия има игри на хиляди години и такива, появили се сравнително наскоро. Едни разчитат на зарове, други почти изцяло на решенията на участниците. Списъкът тук не е класация по продажби. Това са различни по характер настолни игри, които си струва да познаваме, независимо дали събираме приятели, играем с децата или търсим занимание за двама.

Не се сърди човече: лесни правила, големи обрати

Четири пионки в един цвят, зар и обиколка на дъската. Целта на „Не се сърди човече“ се обяснява бързо: да прибереш фигурите си в крайните полета, преди останалите да го направят. Между началото и финала обаче има достатъчно поводи за въздишки. Пионка, която е почти у дома, може да бъде върната в началото от противник.

Играта е близка до английската Ludo и немската Mensch ärgere Dich nicht. Общите им корени водят към индийската пачизи. Немският вариант, създаден от Йозеф Фридрих Шмид, излиза на пазара през 1914 г. Това не означава, че всички съвременни издания имат напълно еднакви правила. При някои има защитени полета, при други се различават условията за допълнително хвърляне.

Ако дъската не е подръка, има и Не се сърди човече онлайн. В тази версия може да се играе срещу компютъра или с приятели на едно устройство. Тя работи през браузър и не изисква регистрация. Добре е само да се знае, че играта с приятели не е през отделни устройства от разстояние.

Шах: всяка фигура има значение

При шаха зарове няма. Двамата играчи започват с еднакви армии от по шестнадесет фигури, а ходовете им следват ясни правила. Оттам нататък възможностите се разклоняват толкова бързо, че дори опитните шахматисти не могат да разчитат само на заучени комбинации.

Предшественици на шаха са познати в Индия през VI и VII век. Играта преминава през Персия и постепенно достига Европа, където правилата продължават да се променят. Днешната форма се оформя столетия след това. Затова е неточно да си представяме, че хората преди хиляда години са местили царицата по същия начин, по който го правим сега.

Начинаещите често бързат да вземат чужда фигура, без да забележат какво оставят незащитено. Именно тази малка разлика между моментната печалба и положението на цялата дъска прави шаха интересен и след стотици партии.

Табла: шансът дава ход, решението остава твое

Таблата изглежда проста, докато не трябва да решиш кой пул да преместиш. Всеки играч има петнадесет пула, които придвижва според резултатите от два зара. Задачата е всички да бъдат събрани в собственото поле и след това извадени от дъската. Първият, който успее, печели.

Има начин да спреш напредъка на противника, като заемеш важни позиции. Същевременно самотен пул може да се окаже уязвим. Точно тук таблата се различава от обикновеното надбягване: силният ход невинаги е този, който мести фигурите дълго разстояние.

Разбира се, лошото хвърляне може да обърка добрия план. Но поредица от късметлийски зарове също не поправя автоматично всяка прибързана стъпка.

Дама: малка дъска, сериозно съревнование

Дамата често е сред първите стратегически игри, които децата научават. Фигурите се движат по тъмните полета, а целта е да бъдат взети всички противникови фигури или съперникът да остане без възможен ход. За разлика от шаха, в началото всички обикновени фигури от едната страна са равностойни.

Под името „дама“ обаче съществуват няколко варианта. Английската, руската и международната дама се различават в подробностите по движението и вземането на фигури. Някои се играят на дъска с осем реда, други на дъска с десет. Преди партията е разумно да се уточни кои правила важат. Така няма да се стигне до спор точно когато някой е на път да спечели.

Домино: повече от редене на еднакви точки

Доминото има особено предимство: докато едните плочки лежат открити на масата, другите остават скрити. Играчът трябва да следи кои числа вече са излезли и да преценява какво може да има в ръцете на останалите. В обичайните варианти се долепват краища с еднакъв брой точки, но условията за победа и точкуване не са навсякъде едни и същи.

Една партия може да мине спокойно, с кратки паузи за обмисляне. Друга да блокира, защото никой няма подходяща плочка. Доминото е добър пример как прост набор от части позволява различни игри, стига всички да са се разбрали за правилата още в началото.

Го: битка за територия без зарове

Го идва от Китай и има история от повече от две хилядолетия. Двама играчи поставят черни и бели камъчета върху пресечните точки на мрежа. Обичайната дъска е с деветнадесет линии във всяка посока, макар че за начинаещи се използват и дъски с девет или тринадесет линии. Основната задача е да се огради територия, а камъчета на противника могат да бъдат пленени чрез обкръжаване.

Правилата за поставяне на камъните се усвояват сравнително бързо. Трудната част е да прецениш кога да защитиш собствената си група и кога да насочиш вниманието другаде. Един тих ход в ъгъла може да се окаже решаващ, докато двамата се борят за камъните в средата. Затова го възнаграждава търпението, но не прощава и разсеяността.

Монополи: имоти, сделки и дълги спорове

„Монополи“ е сред игрите, в които отношенията между участниците са почти толкова важни, колкото позицията на дъската. Купуваш имоти, получаваш наем, търгуваш, строиш къщи и хотели. Някои партии приключват сравнително бързо, други се проточват, особено когато играчите добавят свои домашни правила.

Историята на „Монополи“ започва много преди да се появи познатата ни кутия. В началото на XX век Елизабет Маги създава The Landlord’s Game, с която иска да покаже последиците от концентрацията на собственост върху земята. След това се появяват различни версии. Чарлз Дароу разпространява своя вариант през тридесетте години, а Parker Brothers купува правата през 1935 г. Затова представянето на Дароу като единствен изобретател пропуска важна част от историята.

Монополи има смисъл, когато хората са готови да преговарят и да приемат, че решението за една сделка може да се окаже решаващо много ходове след това. За компания с едва половин час свободно време едва ли е добър избор.

Скрабъл: думи, които носят точки

При „Скрабъл“ буквите имат стойност, а мястото им върху дъската променя резултата. От наличните плочки се образуват думи, свързани с вече поставените. Така една къса дума на подходящо място може да донесе повече точки от дълга, която изглежда впечатляващо.

Играта е измислена през тридесетте години на XX век от Алфред Мошър Бътс. Той изучава честотата на буквите, за да изгради разпределението им в комплекта. Тази подробност е съществена: вариантите на различни езици не могат просто да използват едни и същи количества и стойности на буквите.

За домашна партия е полезно предварително да има уговорка кой речник се приема при спорна дума. Иначе повече време може да отиде в обсъждане на правописа, отколкото в самата игра.

Катан: остров, ресурси и трудни размени

„Катан“ се появява през 1995 г. и е създадена от Клаус Тойбер. Играчите развиват селища на остров, строят пътища и градове, събират ресурси и разменят помежду си. Шестоъгълните терени позволяват дъската да бъде подредена по различни начини, така че началната обстановка не е все една и съща.

Търговията е в сърцето на играта. Може да ти трябва само една карта, за да построиш път, но никой да не иска да ти я даде. Тогава започват предложенията към съседите, пресмятането кой какво печели от размяната и съмнението дали не помагаш прекалено много на бъдещия победител.

Заровете определят производството на ресурси и внасят случайност. Все пак местата за строеж, моментът на размяна и преценката на риска зависят от играчите. Основната игра обикновено се играе от трима или четирима души.

Каркасон: строиш картата, докато играеш

При „Каркасон“ няма готова дъска, която само чака фигурите. Всеки ход добавя нова плочка с път, град, манастир или поле към постепенно разрастващия се пейзаж. Играчите поставят свои последователи върху определени обекти, които носят точки при завършването на съответния обект или при крайното броене.

Играта на Клаус Юрген Вреде излиза през 2000 г. и получава наградата Spiel des Jahres през 2001 г. Привлекателното е, че картата се получава различна всеки път. Понякога новата плочка решава проблем, който стои на масата от десет хода. Понякога създава нов.

„Каркасон“ е подходяща и за хора, които не искат да водят непрекъснати преговори. На масата има съперничество, но голяма част от вниманието остава насочена към общо изграждания пейзаж.

Ticket to Ride: железопътни линии и неизпълнени планове

В Ticket to Ride играчите събират карти с цветни вагони и използват комплектите, за да заемат железопътни отсечки между градове. Допълнителни точки се печелят чрез изпълнение на билети за връзки между определени места. Неизпълнените билети обаче носят наказание при крайното броене.

Оригиналната игра на Алън Муун, издадена през 2004 г., използва карта на Северна Америка. Има и други версии с различни карти и отделни особености в правилата. Механиката се учи сравнително лесно, а изборът кога да вземеш карти и кога да заемеш желана отсечка създава напрежение без сложни сметки.

Особено неприятно е да установиш, че някой вече е построил единствената удобна връзка за твоя маршрут. Тогава планът за кратко пътуване може да се превърне в доста дълга обиколка.

Как да изберем игра за конкретната вечер

Преди да отворите кутията, вижте колко души ще участват и колко време действително имате. Няма особена полза от игра с половин час обяснения, ако всички трябва да си тръгват след четиридесет минути. Също толкова неудобно е да предложите бързо домино на компания, която е дошла с желание за продължителна стратегическа вечер.

За малки деца първо проверете възрастовите препоръки на конкретното издание. Някои варианти имат дребни части, а други изискват четене и решения, за които е нужен опит. „Не се сърди човече“ е лесна отправна точка, когато участниците вече могат да броят и да следват реда на ходовете. Шахът и дамата са подходящи за двама, които не искат успехът им да зависи от хвърляне на зар. Ако компанията обича разговорите и размяната на предложения, „Катан“ има съвсем друг ритъм.

Не пренебрегвайте и настроението на хората. Някой може да предпочита да обмисля ход в тишина, друг да иска шумна игра с непредвидими обрати. Няма смисъл да убеждавате едните, че непременно ще харесат избора на другите. Две различни кутии подръка могат да спестят доста спорове. Решението ще дойде на място.

Хубавата настолна игра не е задължително нова или сложна. Понякога точно познатата дъска, с която всички знаят какво да правят, се оказва правилният избор. А следващия път можете да пробвате нещо, за което досега само сте чували.