Кухнята и домакинското помещение

Кухнята винаги е заемала важно място в бита на българския народ. Ако посетим една възрожденска къща в който и да е край на страната, ще разберем, че кухнята, която тогава са наричали вкъщи, действително е главното помещение в жилището. То обикновено е най-голямо, най-добре затоплено през зимата и ориентирано към най-доброто изложение.

Кухня

В тази кухня семейството е прекарвало по-голяма част от свободното си време. Поради това там е имало най-много вещи, най-много удобства и уют. По-късно тази традиция започва да се видоизменя. В кухнята постепенно навлиза високопроизводителната и дори автоматизираната техника и нейните размери се намаляват. Кухнята се пре­връща в домашна лаборатория, в която се съсредоточават само готвенето и свързаните с него дейности на домакинята.

Така се стига до схващането, че кухнята трябва да бъде малко, функционално оразмерено помещение, предназначено за готвене, а хрненето и почивката да се извършват в столовата или дневната. Разбира се, заедно с тази „нова“ кухня продължават да се срещат и редица нейни разновидности. Все пак „кухнята – бокс“ или „кухнята – лаборатория“ се налага в днешната практика като съвременно решение.

Животът обаче показва, че тези малки кухни не винаги се приемат с одобрение от обитателите. Наред с техническите удобства, които те предлагат, малките кухненски помещения започват да създават и редица конфликти, които нямат нищо общо с новия начин на живот. Така например тясното пространство и притеснеността в малката кухня оказват потискащо влияние върху настроението и тонуса на домакинята.

Тук се разполагат основните домакински уреди и прибори, прокарват се почти всички видове инсталации. Днес твърде рядко може да се открие съвременно устроена кухня, в която да не намират място основните кухненски уреди — газов или електрически котлон, фурна, нагревател за течаща вода (където липсва централно отопление), вентилатор или аспиратор на парите и миризмите, електрически хладилник, както и многобройни по-дребни механични и електрически прибори за улеснение на отделни домакински дейности — миксери, белачки, центрофуги за сокове, резачки, мелачки и много други.

При това жената домакиня продължително време се откъсва от децата, прекарва значителна част от деня в тясно ограничено пространство. Удължава се и пътят между мястото за готвене и масата за хранене. Постепенно започват да се търсят възможности за хранене вътре в малката кухня. Това спестява време и в известна степен увеличава размерите на кухненското помещение. Така се появява т.нар. „кухня с място за хранене“.

Тази кухня днес е най-широко разпространена. Тя се среща често и в новите жилищни сгради. Но дали тази кухня е идеалът на съвременното семейство? Преди да се опитаме да отговорим на този въпрос, нека направим едно малко отклонение. Често пъти се казва, че да живееш в кухнята, а да държиш дневната си неизползувана подобно на старите „гостни“ е израз на ниска жилищна култура, отживелица на стария бит.

На пръв поглед това твърдение е толкова съвременно и непоклатимо, че трудно може да се намери убедително възражение. Ако отново си припомним традиционния бит на българското семейство отминалото столетие, ако анализираме промените, които са настъпили в този бит в продължение на последните няколко десетилетия и обърнем поглед към съвременното жилище и днешния начин на живот, бихме могли да открием някои интересни факти.

Директория за статии Blogomania.org
Add a comment