Кокерите носят името си от горския бекас, на английски woodcock. Тази птица се крие в гъсти храсталаци, а кучето е трябвало да влезе след нея и да я вдигне във въздуха пред ловеца. Стандартът на FCI и днес описва кокера като куче, което не се плаши от гъста растителност и върви по следа с непрекъснато въртяща се опашка.
Днес кокер шпаньолът е известен главно като семеен любимец. Ловният нрав обаче не е изчезнал заедно с ловците. Носът продължава да води почти всяка разходка, а дългите уши често се връщат у дома мокри и кални.
Как от един кокер станаха две породи
До края на XIX век спаниелите във Великобритания се развъждат заедно и се разделят по размер и цвят. Британският Кенел клуб, който днес носи името Кралски кенел клуб, признава кокера за отделна порода чак през 1893 г. По онова време единственото изискване към кокера е било да тежи под 25 паунда, малко над 11 кг.
Част от тези кучета стигат до САЩ и там развъждането поема в друга посока. Американските развъдчици търсят по-дребно куче с по-кръгла глава и повече козина. Двата типа се отдалечават толкова, че през 1946 г. Американският кенел клуб ги признава за отделни породи. В САЩ американският вариант и досега се нарича просто Cocker Spaniel, а другият English Cocker Spaniel.
От 1936 до 1952 г. американският кокер е най-регистрираната порода в САЩ. Лейди от анимационния филм на Дисни от 1955 г. също е американски кокер.
Във Великобритания английският кокер и днес е сред най-разпространените породи. В голямо изследване на Кралския ветеринарен колеж (RVC) с данни от 2016 г. тези кучета са 3,06% от всички, прегледани от общопрактикуващи ветеринари в страната.
Английски и американски кокер
Според стандарта на FCI английският кокер е висок около 39 до 41 см при мъжките и 38 до 39 см при женските, а теглото му е около 13 до 14,5 кг. Американският е по-нисък. Идеалният ръст за него е 15 инча при мъжките и 14 инча при женските, тоест около 38 и 35,5 см. Главата му е по-заоблена, преходът от челото към муцуната е по-рязък, а козината по ушите, гърдите, корема и краката е по-обилна и иска повече време за поддръжка. Ако се колебаете между двата вида, в профила на породата кокер шпаньол разликите са описани една след друга, а отделни раздели разглеждат храненето и грижите.
Английският кокер има много признати цветове. Стандартът на FCI ги дели на едноцветни и многоцветни. Към едноцветните спадат черният, червеният, златистият и кафявият, както и черен или кафяв с палеви белези. Многоцветните кучета са двуцветни, трицветни или роан, при който цветните косми са примесени с бели.
Двете породи се различават и в номенклатурата на FCI. Английският кокер е в списъка на породите с работен изпит, а американският не е. Разликата личи и в самите стандарти. При английския кокер всеки недостатък се преценява и според това как пречи на кучето да върши традиционната си работа. В стандарта на американския кокер този критерий липсва и се говори само за здравето и благосъстоянието на кучето.
При английския кокер съществува и деление на изложбени и работни линии. Самият стандарт на FCI отбелязва, че изложбеният кокер е по-масивен и по-тежък от работния. Работните кучета обикновено имат по-лесна за поддръжка козина, но често искат повече движение. Когато ви предлагат кученце, попитайте от каква линия са родителите и дали работят в полето, или живеят като домашни кучета.
В миналото опашката на кокера обикновено се е купирала. Действащият стандарт на FCI описва и некупирана опашка: леко извита, с умерена дължина и в идеалния случай не стига под скакателната става.
Какъв е характерът му у дома
Стандартът на FCI описва кокера като нежно и привързано куче, което в същото време е пълно с енергия. Кокерите обикновено търсят компанията на хората си и трудно свикват с дълги часове сами. Британската ветеринарна благотворителна организация PDSA отбелязва, че благият им нрав ги прави популярен избор за хора, които гледат куче за пръв път. Организацията съветва контактът с деца винаги да става под наблюдение.
Учат се бързо, особено когато наградата е лакомство или игра. Много от тях носят из къщата каквото намерят, най-често чорап или кърпа за съдове. Ако кученцето от малко свикне да пуска предмета срещу лакомство, по-късно ще ви е много по-лесно да вземете от устата му нещо опасно.
По темата за агресията в интернет се разказват много истории под името „кокерска ярост“. По-надежден източник са ветеринарните записи. През 2023 г. екип от RVC публикува в списание Canine Medicine and Genetics анализ на данните за 10 313 английски кокера, които са били под ветеринарно наблюдение през 2016 г. Агресия е отбелязана при 4,01% от кучетата. Тя е по-честа при мъжките (4,95% срещу 2,87% при женските) и при едноцветните (7% срещу 3,66% при двуцветните). Най-висок е делът при златистите кокери, 12,08%.
Цветът не е единственият фактор. В по-старо проучване от 1997 г. Подберсек и Сърпел сравняват 218 кокера с висока и 217 с ниска агресивност. Кучетата от първата група по-често са едноцветни. Те са били сресвани по-рядко, получавали са по-малко време за разходки, по-често са боледували през първите 16 седмици от живота си и по-често са били взети само като домашни любимци.
При избора на кученце цветът не бива да е решаващ. Вижте майката, а ако може и бащата, и наблюдавайте как реагират, когато в стаята влезе непознат.
Колко движение му трябва
Кралският кенел клуб дава ориентир до един час движение на ден. PDSA пише за поне час, включително тичане без повод на оградено място. Кучетата от работни линии обикновено искат повече.
Кокерът е създаден да търси с носа и игрите с търсене използват точно това. Скрийте играчка или парче храна в тревата и го оставете да я намери. Започнете с лесни места и постепенно ги правете по-трудни. В дъждовен ден същата игра става и в апартамента, с картонени кутии и навити кърпи вместо трева.
Пускането без повод изисква надеждно повикване. Кокер, хванал интересна миризма, може за момент да забрави за вас. Затова тренирайте повикването първо у дома, после в ограден двор и чак тогава в парка или гората.
Ушите имат нужда от редовни проверки
Дългите висящи уши са най-разпознаваемата черта на породата и честа причина за посещение при ветеринар. В изследването на RVC външният отит, тоест възпалението на ушния канал, е вторият най-често диагностициран проблем при английските кокери. За една година той е засегнал 10,09% от тях. Авторите допускат, че по-високата честота на някои проблеми при породата е свързана с дългите уши и по-отпуснатата кожа. Второ изследване на RVC от същата година сравнява 2510 английски кокера със 7813 кучета от други породи. При кокерите рискът от ушни заболявания като цяло е 3,59 пъти по-висок, а от външен отит 1,40 пъти.
Друго проучване на RVC от 2021 г., с данни за над 22 000 кучета, показва, че спаниелите като група имат 1,24 пъти по-висок риск от ушни инфекции от останалите породи. При породите с висящи уши рискът е 1,76 пъти по-висок в сравнение с тези с изправени уши.
Признаците обикновено се забелязват лесно. Кучето клати глава, чеше ухото с лапа, от канала се носи неприятна миризма или се вижда тъмна секреция. Проверявайте ушите веднъж седмично и ги подсушавайте след къпане и плуване. RVC съветва внимателно почистване, но предупреждава и срещу прекаленото чистене и скубането на космите в канала. При зачервяване или болка е по-добре ветеринар да погледне ухото, преди да слагате вътре каквито и да е капки.
Козина, зъби и тегло
Кралският кенел клуб препоръчва ежедневно сресване. Козината по ушите и краката се сплъства бързо, особено след мокра разходка. Сресвайте до кожата, защото сплъстяванията започват отдолу и дълго не се виждат. Кокер с изложбена козина има нужда и от редовно подстригване, у дома или при грумер. При работните линии посещенията при грумер обикновено са по-редки.
В изследването на RVC най-честият проблем е пародонтозата, възпалението на тъканите около зъбите. За една година тя е открита при 20,97% от кокерите. Миенето на зъбите с четка и паста за кучета е навик, който си струва да започнете още докато кучето е малко.
Трето място заема наднорменото тегло, при 9,88% от кучетата, като женските са засегнати по-често. Много кокери обичат храната и рядко отказват допълнително. Ребрата трябва да се напипват лесно под тънък слой мазнина, а погледнато отгоре кучето трябва да има талия. Количествата върху опаковката на храната са само начална точка, а лакомствата от тренировките влизат в дневната дажба.
Четвъртият най-чест проблем в същото изследване е запушването на аналните жлези, при 8,07% от кокерите. Ако кучето се влачи по задните си части по пода или често ближе под опашката, покажете го на ветеринар.
Здравни тестове, които да поискате от развъдчика
Кралският кенел клуб определя два ДНК теста като минимум за развъдчиците на кокери. Първият е за прогресивна атрофия на ретината (prcd-PRA), наследствено заболяване, при което зрението постепенно отслабва до слепота. Вторият е за акрален мутилационен синдром (AMS). При него лапите на кучето губят чувствителност към болка и то започва да ги ближе и гризе до рани. Първите признаци се появяват при кученца на възраст между 3 и 12 месеца.
Към тях клубът препоръчва още два ДНК теста. Единият е за фамилна нефропатия (FN), наследствено бъбречно заболяване, при което хроничната бъбречна недостатъчност обикновено се развива между 6-месечна и 2-годишна възраст. Другият е за невропатия с късно начало (AON). Признаците ѝ обикновено се появяват между 7,5 и 9-годишна възраст, когато задните крака постепенно отслабват и походката става несигурна. Препоръчват се и очни прегледи, както и рентгенова оценка на тазобедрените стави.
И четирите болести с ДНК тест се унаследяват рецесивно. Носителят на един дефектен ген по правило не боледува. Ако обаче и двамата родители са носители, средно около една четвърт от кученцата могат да наследят два дефектни гена и да се разболеят. Поискайте копия на резултатите и сверете номера на микрочипа в тях с този в документите на родителите.
В България от ноември 2023 г. FCI работи с Българската национална федерация по кинология (БНФК) като договорен партньор. Ако продавачът твърди, че кученцето има родословие, признато от FCI, имате пълното право да попитате коя организация го е издала.
Колко живее кокерът
В изследването на RVC от 2023 г. средната продължителност на живота на английските кокери е 11,44 години. Женските живеят около година повече от мъжките, 12,01 срещу 11,00 години. Резултатът е почти същият като средния за всички кучета във Великобритания, който е 11,2 години. Най-честата причина за смърт сред кучетата в изследването са туморите. Кралският кенел клуб посочва за породата продължителност на живота над 10 години.
Ако имате възможност, прекарайте един следобед с възрастен кокер у познати или при развъдчик, преди да вземете кученце. Вижте как минава денят му от сутрешната разходка до вечерното сресване и колко време отнема проверката на ушите.
