Кои са качествата на вода по които трябва да я оценяваме?
Водата трябва да бъде чиста и безопасна. Питейната вода не трябва да съдържа флуор, хлор и техните органични съединения, соли на тежките метали, нитрати, нитрити, пестициди, ксенобиотици /всякакви вещества, способни да предизвикат нарушение на биологичните процеси/, бактерии, вируси и паразити.
Баланс на телесните течности в природно зададените граници, тъй като основните жизнени среди в него са леко алкални. При намаляването на алкалността на тези среди се изменят биохимичните процеси, организма увеличава своята киселинност, създават се условия възникване на различни заболявания, за развитие на различни паразити, бактерии, вируси, гъбички.
Кръвта на човека има рН в границите 7,38 – 7,43.
Тъй като хората се хранят предимно с храни, които повишават киселинността, нашият организъм, за да поддържа киселинно-алкалния баланс, изтегля органичен калций от костите и зъбите. Това е основна причина за появата на остеопорозата.
Нобеловият лауреат Ото Варбург за откритието си за характера и начина на действие на дихателните ензими получава Нобелова награда през 1931 година. Това откритие отваря нови пътища в областта на клетъчния метаболизъм и клетъчното дишане. Той доказва, че раковите клетки могат да живеят и да се развиват при липса на кислород.
В алкална среда не се развиват и тези бактерии, вируси и гъбички, които предизвикват най-често срещаните заболявания при хората.
Повърхностното напрежение (бележи се с гръцката буква сигма) е термодинамична характеристика, проявяваща се в граничния слой, разделящ две среди в контакт.
С цел да се “напои” клетката, водата трябва да бъде лесно усвояема. На организма са необходими големи количества енергия, за да се намали повърхностното напрежение, за да може хранителните вещества да преминат през клетъчната мембрана и да попаднат в клетката, а токсичните вещества да излязат извън нея.
Енергията, която се отделя при тези реакции се използва за поддържането на хомеостазата и регенерирането на клетките, т.е. за нормалното функциониране на организма.
Един от най-значимите фактори за регулирането на параметрите на окислително-възстановителните реакции, протичащи във всяка течна среда, е активността на електроните, т.е. окислително-възстановителния потенциал на тази среда. Нормалните стойности на потенциала на вътрешната среда на здравия човешкия организъм обикновено са в границите на – 70 до – 200 mV, т. е. вътрешните среди на човешкия организъм се намират във възстановено състояние.
Потенциала на обикновената питейна вода (чешмяна вода, бутилирана питейна вода и т.н.), винаги е по-голям от нулата и обикновено се намира в границите на +200 до +300 mV. Посочените разлики между ОВП на вътрешната среда на човешкия организъм и питейната вода означават, че активността на електроните във вътрешната среда на човешкия организъм е много по-висока от активността на електроните в питейната вода.
Когато обикновената питейна вода прониква в тъканите на човешкия (или друг) организъм, тя отнема електроните от клетките и тъканите, които на 70-80 % се състоят от вода. В резултат на това, биологичните структури на организма (клетъчните мембрани, органоидите на клетките, нуклеиновите киселини и др.) се подлагат на окислително разрушаване. По този начин организмът се износва, остарява, и жизнено важните органи губят функцията си. Тези негативни процеси обаче могат да се забавят, ако организмът с напитките и храната получава вода, която притежава свойствата на вътрешната среда на организма, т.е. притежаваща защитни възстановителни свойства. Ако ОВП на питейната вода е по-отрицателен от ОВП на вътрешната среда на организма, то тя го подхранва с енергия, която се използва от клетките като енергийна резерва за антиоксидантната защита на организма срещу неблагоприятните въздействия на околната среда.
По предложение на Стримон СПА клуб, които имат огромна практика в употребата на активирана вода за лечебни цели тя може да се използва за подобряване и поддържане здравето на хората в следните направления:
– Неутрализиране на свободните радикали.
– Повишаване на устойчивостта към стреса, стареенето, хроничните заболявания, радиоактивните и неблагоприятни от екологична гледна точка фактори, инфекции и др.
– Детоксикация на организма.
– Подобряване работата на имунната система.
– Значително подобрение на работата на дебелото черво, намаляване на проявите на гастрита.
– Профилактика на дисбактериозата (стимулиращ ефект за възпроизвеждане на бифидобактериите, бактерицидно въздействие върху патогенната микрофлора).
– Значителен диуретичен и жлъчегонен ефект.
– Подобряване на енергетиката на организма.
– Подобрение на общото здравословно състояние, намаляване на умората, психическото и физическото напрежение, повишаване на работоспособността и др.
