Парадоксално или не, но с едно от най-неприятно кресливите свои изобретения – предпазващите движимо и недвижимо имущество аларми – човекът се опитва да си осигури спокойствие, а следователно – и тишина. Един вид в душите ни е тихо, докато не завият сигнализиращите аларми. Тогава извършваме необходимото, за да настъпи отново чистата ни душевна тишина.
В случая с охранителните аларми това е само едно от противоречията, които между другото съпътстват всяка човешка дейност и които ни помагат да изясним всяка отделна същност. Друго, не по-слабо противоречие, е сложността на всички аларми – както на техническо, така и на чисто битово ниво на употреба. А защо е необходимо – след като навсякъде наред с охраняващите аларми се предлагат заглушители за аларми, обезвредители за аларми (едва ли не) и прочие. Ами пак по същата причина – сложната, неразбираема техника внушава спокойствие (тишина). Друго си е, като излизаш от вкъщи, да набереш известния само на теб код и да включиш недвижимите аларми, да отидеш до колата си и преди да си доближил още, да изключиш движимите аларми, а колата ти като вярно куче да примига с фаровете и с лек приятен звук да те поздрави – теб, приближаващия се господар. И обратното – пристигнеш ли от път, колата да изпиука зад теб, пожелавайки ти лека нощ, а ти още с влизането в дома си чрез набирането на кода да изключиш верните ти и опазили дома ти аларми.
Разбира се, охранителните аларми са само един малък детайл от цялостната съвременна картина на охолен живот в развитите страни, подчинен на технологиите, на боравенето с тях и прочие. Неслучайно мнозина се оплакват, че вече дори когато си купят тенджера, получават упътване от двайсет страници. Какво остава, когато си купят скъпи и наистина трудни за боравене аларми. Тогава получават четиво за дни наред, обикновено на дузина езици, за част от които не са подозирали, че съществуват.
И тъй, в напрегнатата тишина на собственото съществуване, човек винаги (дори на подсъзнателно ниво) очаква да завият охранителните аларми на дома му или на автомобила му. Затова гледа дистанционните да са му под ръка, сякаш изначало е убеден, че по-скоро трябва да ги прекъсне – сигурно ще вият без причина – в деветдесет процента от случаите така се получава.
Е може и така да е, но я предложете някому да го лишите от верните му като кучета аларми, предложете му да разчита на старомодни неща като брави, катинари и прочие. Ще ви погледне недоумяващо, та ако колата му не изпиука, що за удоволствие ще е да седнеш зад волана и да тръгнеш на път? Непонятно, нали!