Липсата на канализация в много райони на страната е проблем, който датира отдавна в България и въпреки стремежа на правителството да реши проблема, той си остава голям. Такъв проблем съществува и в други страни в Европа и решението, особено за по-малките населени места и отдалечени планински райони е инсталиране на индивидуални съоръжения за пречистване на отпадъчни води. Подобни съоръжения се произвеждат вече в редица страни и тяхното качество и ефективност са се доказали през годините.
С членството на България в Европейския съюз и повишаване на изискванията на Европейската комисия към страната ни по отношение на опазване на околната среда, със закон бяха забранени традиционните септични ями. Съвременният начин на живот също ги направи недопустими и неудачни и съвсем логично хората започнаха да се насочват към новият начин на решаване на проблема – домашни пречиствателни станции.
Малките домашни пречиствателни станции успешно и ефективно пречистват отпадъчните води от всяко домакинство. Пречистената вода може да се използва за поливане или други битови нужди, а това е незаменимо предимство особено за райони, в които има недостиг на вода.
Съществуват най-различни технологии за пречистване на отпадъчните води, а оттам и съоръженията са различни. Най-предпочитани са малките пречиствателни станции, които пречистват отпадъчните води по биологичен способ. Технологиите в това отношение непрекъснато се развиват и през последните години се появиха на пазара съоръжения, които дават изключително добри показатели на пречистената вода. Като най-добра технология за малките пречиствателни станции се доказа чисто аеробната технология на пречистване, която не изисква предварително поставяне на консумативи в пречиствателната станция, а тя сама изгражда своя собствена биологична среда веднага след постъпването на отпадъчни води в нея. Подобни технологии се базират на използване в процеса на пречистване на аеробните микроорганизми, които са част от самата човешка микрофлора. Това не са болестотворни микроорганизми, а тяхната висока устойчивост спомага лесното поддържане на процеса с прецизно подаване на въздух в пречиствателната станция.
Въпреки външното сходство на повечето съоръжения, технологията на всички е различна. Това налага производителите на подобни съоръжения да доказват ефективността им на пречистване по специфичен начин в специализирани за това лаборатории. Тези лаборатории са оторизирани да издават сертификати на всяка технология, която има претенции, че пречиства като покрива определените от законодателството норми.
Пречиствателни станции, които не притежават такива сертификати не отговарят на изискванията и няма как да докажат каквато и да било технология, което ги прави със съмнително качество, а съответно и ефективност.
Друг тип пречиствателни станции, които са с по-стар тип технологии са анаеробните или комбинация от анаеробно– аеробни. Те обикновено имат нужда от поддържане живота на микроорганизмите и тяхното размножаване допълнително, тъй като те са по-слабо устойчиви и периодично загиват.
Разбира се пречиствателните станции, които са с инсталирана в тях аеробна технология на пречистване и не изискват допълнителна поддръжка са по-скъпи от останалите, но инвестицията в тях е по-рентабилна, защото се изплаща по-бързо. Те нямат никакви разходи освен самото електрозахранване, което е пренебрежимо малко като разход.
Необходимостта от консумативи неминуемо води до по-големи разходи и необходимост от поддръжка. Работата на специалистите в тази насока продължава с цел усъвършенстване на технологии, които не изискват добавяне на консумативи и са по-ефективни.
Очакванията на експерти в областта е в следващите десет години всяка къща да има собствена пречиствателна станция, като септичните и изгребни ями да останат в историята.
