(Повторение на част от изтритата от модераторите аналогична .pdf публикация)
През периода 1978-1994 г. бяха проведени изследвания и медицински процедури по етиологията и патогенезиса на психичните и други незаразни заболявания при човека. По искане на Центърът за изучаване на човешкия мозък към Медицинската академия в София беше подготвен кратък доклад за обема и резултатите от изследванията. Екземпляри от доклада се предоставяха на хабилитирани медицински специалисти за запознаване и рецензиране. В началото на 1994 г. на авторът беше съобщено от Университетската клиника по неврология и психиатрия към Висшия медицински институт – София, че резултатите от изследванията вече могат да бъдат публикувани.
Тук са поместени откъси и коментари за резултатите, получени по време на медицинските изследвания 1978-1994 г.
В хода на изследванията беше установено, че означаваните като “незаразни” заболявания при човека в действителност са различни прояви на “slow” инфекция, протичаща в повечето случаи без психотична симптоматика. Заболяването беше условно означавано с латинското наименование MORBUS MULTIFORMIS (Морбус мултиформис – Болест протичаща в много форми).
ПРИЧИНИТЕЛ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Причинителят на тази невроинфекция е невротропен вътреклетъчен паразит, който не преминава през клетъчни мембрани и прониква до ЦНС през аферентните (чувствителните) нерви. Предполага се‚ че може да бъде изолиран както от мозъчните тъкани‚ така и от слюнката‚ назофарингеалният секрет‚ кръвта и други соматични течности.
Инфектирането се осъществява по различни начини:
– перорално – през сензорните окончания на аферентни нерви в лигавиците на устата, фарингса и по-рядко – на стомашно-чревния тракт;
– по въздушно-капков път – през сензорните окончания на аферентни нерви в дихателните пътища и в конюнктивите, както и респираторно от вдишан прахообразен материал.
– по контактно-битов път – през същите окончания и през окончанията на аферентни нерви в лигавиците на половите органи и в дермата – при нарушаване целостта на епидермиса.
Възможно е инфектиране и чрез инсекти.
Поради предимно безсимптомното протичане‚ начините на инфектиране‚ високия контагиозен индекс и други благоприятствуващи фактори, невроинфекцията е масово разпространена (т.е. касае се за пандемия). В сравнително редки случаи настъпва инфектиране в ембрионалния стадии‚ което води до развитие на мозъчни малформации‚ церебрални парализи‚ различни степени на олигофрения и други патологични състояния. Особено тежки форми на психози се развиват при инфектиране на индивида в момента на раждането‚ когато при акуширането са възможни охлузвания по неокосмените участъци на лицето на още мокрия от околоплодната течност епидермис. Предполага се‚ че при всички индивиди първоначалното инфектиране завършва още в ранния следродов период. Наличието на колебания на имунитета през пуберитета‚ бременността‚ климактериума и други кризисни стадии на онтогенезиса увеличава рисковете от акутно развитие на невроинфекцията.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ
за някои от проявите, наблюдавани при развитието на невроинфекцията.
Тук се публикуват кратки бележки за някои от тези заболявания. Използват се извадки от чернови бележки, водени по време на изследванията през периода 1978-1997 г. Направен е опит да не се използва професионалният медицински жаргон, за да се осигури достъп до бележките на по-широк кръг читатели. Специалисти могат да се запознаят с повече подробности за етиопатогенезиса на изследваните заболявания от студията Morbus multiformis.
ПСИХИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. (Mental illness).
Психози (Psichosis). Неврози (Neurosis).
Психичните заболявания са известни в медицината под различни наименования: абнормни характерови особености – неврози – гранични състояния – депресии – психози – психопатии и пр. Като част от тези 
заболявания или самостоятелно проявяващи се са и различни психични отклонения, като безпричинни страхове (фобии), необичайна затвореност на характера (аутизъм), негативно възприемане и реакции към храната (булимия) и др. Всички те са прояви на едно широко разпространено инфекциозно заболяване на мозъка. По време на изследванията през 80-те години на миналия век това заболяване беше наречено с латинското наименование Морбус мултиформис (Morbus multiformis).
Причинителят на тази неврионфекция вероятно има по-просто устройство от известните вируси – не съдържа нуклеинови киселини и генетични структури, т.е. вероятно е инфекциозен белтък. Инфекцията е много прилепчива и протича най-често без остро изразени психични симптоми. При контакти със заразоносители заразяването става по всички възможни начини. В сравнително по-редките случаи на заразяване – през време на бременноста – плодът може да получи неизлечими анатомични изменения на мозъка, церебрални парализи, олигофрения и различни увреждания на вътрешните органи и системите на организма; при битови контакти заразяването може да стане, вкл. чрез заразени съдове и др. предмети, през всички лигавици и през наранената кожа; при разговор със заразоносители заразяването става през очите от попаднали в тях пръски слюнка; често заразяването става при сексуални контакти и това е една от причините за широкото и прогресиращо разпространение на психичните заболявания. Практически не е възможно да съществуват незаразени лица, т.е. касае се за пандемия.
Първоначалното заразяване се осъществява обикновено през бременността, раждането и през ранния следродов период. През охлузената в момента на раждането кожа причинителят попада в нервите и по тях достига до мозъка. В мозъка той е предимно в спящо състояние (латентна фаза). В това състояние не обменя хранителни вещества и поради това лекарствените средства не могат да му подействуват. Тогава той не влияе върху работата на мозъчните клетки и болните се намират в добро състояние (ремисия). При определени условия причинителите се активират и започват да се размножават в мозъчните клетки (фаза на репликация), последователно заразявайки съседните мозъчни структури. Това предизвиква появата на съответни нови болестни психични прояви. В тази активна фаза на причинителите нормалната работа на заразените мозъчни клетки се променя и болните навлизат в поредния пристъп на болестта. По това време причинителите започват интензивен обменен с околната среда, поради което специфичните антибиотици тогава са по-ефикасни и лечението по време на пристъпите дава добри резултати. 
Начинът, по който ще протече заболяването, зависи от някои особености на организма. За разлика от другите заболявания, при лицата с активно действуваща имунна система заболяването протича по-ускорено и в по-тежка форма. Различните начини на протичане се възприемат в съвременната медицина като самостоятелни психични заболявания и имат собствени сложни наименования. В действителност те са различни прояви на една и съща мозъчна инфекция.
Изследванията показаха, че в момента на раждането най-често инфекциозен материал се задържа във вдлъбнатите околности на очите (орбиталната област). При първо раждане, трудно раждане, това става за продължителни периоди от време и големи дози инфекциозни причинители имат възможност да проникнат по нервите, намиращи се в тези области. Установи се, че инфекцията, проникнала в нервите около дясното око, достига до мозъчните тъкани в областта наречена хипоталамус. При активирането си там тя предизвиква дразнения, които се възприемат от болния като остра депресия с мъчителни изживявания, чувство за вина и натрапливи мисли за самоубийство. В преобладаващият брой случаи самоубийствата се дължат именно на това дразнение, предизвиквано от мозъчната инфекция и измъчващо болните в продължение на много години. Проведеното лечение със специфични антибиотици на болна с остра форма на депресия показа, че това състояние може да бъде напълно и трайно излекувано за около 3-4 години, без рискове от рецидиви.
Инфекцията, проникнала по време на раждането в нервите от лявата страна на лицето достига мозъчни тъкани в областта наречена хипокамп. При активирането си тя дразни тези структури и предизвиква остри прояви на агресивност и склонност към неоправдано насилие, понякога достигащо до убийство. В преобладаващият брой случаи подобни престъпления се дължат именно на това дразнение, предизвиквано от мозъчната инфекция и определящо реакциите и поведението на болните в продължение на много години.
Някои форми на това заболяване протичат в сравнително лека, хронична форма и имат твърде стабилни болестни прояви. В съвременната медицина е прието те да се наричат психопатии. При тях най-често се наблюдават страхови състояния, маниакални увлечения, необичаен интерес към мистика и ритуали, странно и ексцентрично поведение и пр. Към тази форма на заболяването се причисляват и различните сексуални перверзии, като хомосексуализъм, лесбийство и пр. Тук трябва да бъде отбелязано, че при този вид заболявания се регистрират най-голям брой криминални прояви, страдащите от тях стават най-често пациенти на онкологичните и кардиологичните клиники, а в напреднала възраст развиват артрози, инсулти и инфаркт на миокарда.
Що се отнася до неврозите (хистерия, неврастения, психастения), те са прояви на същата невроинфекция, но протичат в по-лека форма. При това сравнително благоприятно развитие на заболяването, обаче, съществува риск за преминаване в по-остра форма и поява на телесни заболявания: сърдечно-съдови, ракови и др., особено в по-напреднала възраст, когато невроинфекцията е засегнала повече мозъчни тъкани.
Всички психични заболявания, при които не са доказани анатомични деформации и токсични или травматични увреждания на мозъка и не е регистрирано инфектиране от микроорганизми, могат да бъдат излекувани, независимо от стадия, в който се намира заболяването. Тук тряба да бъде отбелязано, че не съществува наследственост при тези заболявания. Те се развиват при получаване на достатъчна доза от инфекциозните причинители. До известна степен наследствени фактори определят само тежестта, с която ще протече развиващата се инфекция.
При прилагане на лечение с подходящи антибиотици болните се възстановяват както психически, така и физически тъй като инфекцията не уврежда мозъчните клетки. Специфичните лекарствени средства имат действие на антибиотици и нямат психическо действие или други странични ефекти. Понастоящем лечението е твърде продължително – от 5 до 8 години и повече, но сравнително евтино. Проблем при лечението е редовното приемане на лекарствените средства до стабилното възстановяване на нормалното състояние на болния. Това трябва да бъде контролирано от други лица, тъй като болните се чувствуват здрави и отказват да приемат лекарства. Съвременната фармацевтика има възможности да създаде по-ефикасни и бързодействуващи лекарствени препарати.
За съжаление, след оздравяването невроинфекцията не създава специфичен имунитет и при продължителни битови контакти със заразоносители мозъчните структури могат отново да се инфектират. Поради това, до ограничаване от съвременната медицина на масовото разпространение на тази невроинфекция, се налага периодично да се провежда профилактика с приемане на специфични антибиотици.
РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ (CANCER. Neoplasma maligna).
Тютюнопушене и рак.
При медицинските изследвания през 80-те години на миналия век беше установено, че при пациентите с психични заболявания протичат имунни реакции към мозъчните клетки. Подобни реакции са характерни при вирусните заболявания, но протичат и към всички попаднали в организма чужди клетки (бактериални, присадени и пр.). При вирусните заболявания имунната защита не може да достигне и унищожи вируса, скрит вътре в телесната клетка, поради което предприема атаки срещу цялата заразена клетка, разрушава я заедно с вируса и по този начин спира развитието на инфекцията. Изследванията показаха, че психичните заболявания са прояви на такава инфекция, засягаща мозъка. При тях, обаче, имунната защита не може да разруши болестно изменените от причинителя мозъчни клетки, въпреки изработваните от организма необходими за това кръвни съставки. Наложи се предположението, че в този особен случай заразените мозъчни клетки започват да произвеждат освен самия болестен причинител (както това става при вирусните инфекции) и един белтък, който ги запазва от разрушителното действие на имунитета. Този защитен белтък обвива болестно изменената мозъчна клетка, създавайки защитна риза, непробиваема от имунната защита. Поради тази особеност на психичните заболявания те не могат да бъдат овладяни от организма и се развиват през целия живот на човека.
Защитният белтък (в изследванията тогава наречен антигенен протектор – AP) се прилепва към болестно променената мозъчна клетка и я предпазва от имунните реакции само ако тя има специфична външна окраска, включваща определени елементи, за които този белтък се захваща. Поради това той не може да облепи напр. една здрава клетка.
Ако под действието на някой ракопричиняващ фактор се появи болестно изменена телесна клетка, която във външната си окраска има някои от елементите, за които се захваща този защитен белтък, той я облепва и така я предпазва от разрушителното действие на имунитета. По този начин от една появила се ракова клетка се развива раковата тъкан, защитена от имунитета чрез този белтък. Естествено условие за подобен процес е този белтък да е в достатъчно количество в организма. Това означава, че неизвестното до сега инфекциозно заболяване, наречено по време на изследванията през 80-те години на миналия век Морбус мултиформис (Morbus multiformis – Болест в много форми), трябва да се е развило достатъчно, за да се осигури в организма както необходимото количество защитен белтък за облепване и запазване от имунните реакции на болестно изменените мозъчни клетки, така и за поддържане на нивото му в телесните течности достатъчно високо, за да се предапазва облепваната от него ракова тъкан.
По-ранно развитие на рак може да се наблюдава в случаите, когато ракова клетка се появи в телесна тъкан, обливана от по-обилен лимфен ток, стичащ се от засегнатия главeн мозък и съдържащ по-високи нива на защитния белтък, напр. в областта на млечните жлези при жените. При подобно локално насищане, нивото на този белтък в други части на тялото може да остане сравнително по-ниско и безопасно.
Невроинфекцията е масово разпространена и обикновено протича без особени признаци. Тя се развива в мозъка твърде бавно и поради това нейните тежки болестни прояви възникват обикновено в по-напреднала възраст, когато са вече засегнати от нея повече мозъчни структури. Такива нейни прояви са практически всички “незаразни” заболявания при човека.
Няколко пъти през последните десетилетия се появяват съобщения за разработване лечение на рака чрез използване на методи и средства за отстраняване на този защитен белтък от повърхността на раковите клетки. Подобни научни разработки се дължат на непознаване на причините за появата на рака и не водят до неговото излекуване по две причини: първата причина е, че отстраняването на защитния протеин, обвиващ раковите клетки наистина ще създаде възможност за незабавното им атакуване от имунната защита, но и инфектираните мозъчни клетки ще бъдат също оголени от лечението и също така ще бъдат атакувани от имунната защита. Това означава, че на мозъчните структури ще бъдат нанесени от имунната защита непредвидими поражения, вкл. и на жизненоважни мозъчни центрове (дишане, сърдечна дейност и пр.). Поради това е по-вероятно смъртта на пациента да настъпи преди да се появят промени в раковата тъкан. Втората причина за половинчатият характер на подобно лечение е, че местното отстраняване на раковата тъкан не отстранява причините за нейната поява и това поражда очевидни рискове от рецидиви и прогресиращо влошаване на заболяването, вкл. и под други форми.
Изследванията показаха, че храненето и битовите условия нямат съществена роля за възникването на раковата болест. Основни фактори за нейната поява са степента, в която е инфектиран даден човек и особеностите на организма му, определящи начина на протичане на мозъчната инфекция. Тази мозъчна инфекция се поддава на лекуване с различни лекарствени препарати и това е начинът за профилактика и лечение на раковите заболявания, тъй като в организма се намалява белтъкът, който предпазва раковите клетки от унищожаването им от имунната защита. При съвремените възможности на фармацевтиката това не е проблем.
Що се отнася до тютюнопушенето, ще споделя с уважаемите читатели моят случай. Бях пристрастен към тютюнопушене в продължение на 32 години (по 20-30 цигари дневно или с лула). По стечение на обстоятелствата ми се наложи да разработя лечение на споменатата по-горе мозъчна инфекция и да го изпитам първоначално върху себе си за възможни негативни странични ефекти. На третата година от началото на лечението се появиха симптоми на непоносимост към цигарения дим. При всмукването на дима се появяваше вкус на катранена смола, размазвана в устата; появяваха се усещания за повишаване на кръвното налягане и сърцебиене, предизвикващи замайване и др. Неприятните усещания се изостряха прогресивно, въпреки използването на особено висококачествени цигари с намалено никотиново съдържание. По принуда тютюнопушенето беше изоставено и през първите 2-3 месеца заменено с консумиране на силно препечени ядки. През следващите 30 години не се възобнови.
Споменатите по-горе изследвания показаха, че мозъчната инфекция в случая има две основни прояви: от една страна предизвиква неприятни депресивни изживявания (умора, отпадналост, подтиснатост и др.), които се притъпяват от цигарения дим, а от друга страна предизвиква понижаване на имунитета, което може да доведе до поява на раково заболяване.
Накратко: предразположени към раковите заболявания се пристрастяват към тютюнопушене, но тютюнопушенето не може да предизвика раково заболяване, а само показва наличието на повишен риск за неговата поява. Налага се да бъде отбелязано също така, че тази инфекция е една от основните причини за появата и на зависимостите към алкохола и наркотиците, както това става при привикването към тютюнопушене.
Заболявания на двигателният апарат. Заболявания на кръвоносните съдове.
Хроничен ПОЛИАРТРИТ (Poliarthritis chronica progressiva); Дистрофични АРТРОЗИ (Gon-, Cox-, Dors- arthrosis etc);
СКЛЕРОЗА на артериалните кръвоносни съдове
(Atherosclerosis).
В определен стадии на развитие инфекцията, развиваща се в мозъка и предизвикваща заболяването Морбус мултиформис при човека, може да предизвика понижаване на имунитета. Инфектираните мозъчни тъкани могат да предизвикат промени във работата на жлезата хипофиза, намираща се в мозъка и чрез нея да предизвикат болестни изменения в хормоналната регулация. В резултат на това имунитета се понижава и този имунен дефицит се запазва като сравнително стабилно състояние в продължения на десетилетия. При изследванията, провеждани през 80-те години на миналия век, това състояние на имунитета беше определяно като хроничен имунен дефицит (HID).
При HID не се стига до общо понижаване на имунитета. То е по-изразено само към някои болестотворни вируси и бактерии. В хода на изследванията бяха получени данни за подобно влошаване на имунната защита напр. към херпесните и др. вируси; към туберкулозните и някои видове коки-бактерии; към гъбички, които обикновено причиняват възпаления на лигавиците и др. При появата на HID се увеличава присъствието в организма на подобни болестни причинители и това предизвиква развитието на хронични и хронично-рецидивиращи болестни състояния.
В зависимост от проявите, които се наблюдават при засегнатите лица, HID беше условно разделен на три вида:
– лека форма, при която е незначително увеличено присъствието в организма на болестни микроорганизми;
– средно тежка форма, при която става възможно в организма да се развиват някои устойчиви гъбички, но имунитета е все още висок и не позволява активно да се развиват бактерии;
– тежка форма, при която пониженият имунитет позволява да се размножават в организма бактерии, които произвеждат токсични вещества и с тях подтискат развитието в организма на другите болестотворни микроорганизми.
При провеждането на изследванията причинителят на мозъчата инфекция беше означаван с латинското наименование Electroinfectus cerebralis (EIC). Според наличните данни, има известни особености при инфектирането с този причинител на двата пола.
При жените някои анатомични и генетични фактори улесняват инфектиране с по-големи дози EIC и при тях обикновено се развива тежката форма на хроничен имунен дефицит. Поради това, при жените по-често и по-рано се наблюдават болестни прояви, както по отношение на психиката, така и телесни прояви, предизвикани от бактерии и вируси. Тази форма на хроничен имунен дефицит е една от най-честите причини за заболяванията от артрити и артрози и за частичната инвалидизация при жените във възрастовата група 55-65 години.
Резултатите от обработките на наличната информация показаха, че заболяванията на двигателния апарат, особено артрозите, се дължат предимно на наличието в кръвта на повишени количества вредни вещества, произвеждани от бактериите коки, развиващи се в организма поради понижения имунитет. Тези вещества увреждат тъканите в ставите, които поради това се разрушават под натиска на тежестта на тялото. Профилактиката и лечението на тези заболявания се свежда до лечение на основното заболяване – инфекциятa в мозъчните структури.
При мъжете в повечето случаи инфектирането с EIC е по-ограничено и при тях се развива средно тежката форма на хроничен имунен дефицит. При този имунен дефицит се наблюдават болестни прояви, причинени от гъбички – т.нар. микози. Изследванията показаха, че при това понижаване на имунитета става възможно някои гъбички да се развиват в артериалните съдове при човека и това е причината за появата на болестния процес, известен като склероза на артериите. Болестните изменения в стените на артериите, размекването, удебеляването им и намалената им еластичност вероятно се дължат на проникването на гъбичковите влакна в тях и на непосредственото действие на вредните вещества, отделяни от гъбичките, а образуването на плаки и съсиреци е резултат на натрупващи се техни паразитни колонии. Поради това, че тези гъбички се размножават в кислородна среда, болестният процес засяга артериалните съдове, характерни с кислородното си насищане.
По-често срещаната средно тежката форма на понижаване на имунитета при мъжете, водеща до засягане на сърдечно-съдовата им система от микозата, е причина за значителен процент от инвалидизацията и смъртността при тях във възрастовата група 55-65 години.
Развиващата се тежка форма на хроничен имунен дефицит при жените води до увеличено присъствие в организма на бактерии, които с произвежданите токсини подтискат конкурентните им гъбички. Поради това при жените по-рядко се развива артериална микоза и въпреки по-високата заболеваемост от бактериални причинители, при тях се наблюдава по-ниска смъртност, тъй като сърдечно-съдовата им система е по-слабо засегната.
Накратко: болестният процес, известен като Артериална склероза в действителност е Артериална микоза (Atheromycosis), дължаща се на заболяването Морбус мултиформис и профилактиката и лечението на този процес се свеждат до своевременно излекуване на тази мозъчната инфекция.
СТРЕС (Stress).
Стресови състояния (Stress conditions).
Проведените през периода 1978-1994 година медицински изследвания насочиха вниманието към съществуването на неизвестна на медицината инфекция, засягаща най-често главния мозък, но понякога навлизаща и в гръбначния мозък на човека. Причинителят на заболяването е твърде труден за изолиране и изследване и се наложи това да става с помощта на компютърни модели, без възможност той да бъде наблюдаван “на живо”. С подобни модели се изследваха и начините на инфектиране, развитието на инфекцията в организма, болестните прояви при нейното развитие в организма и т.н. В моделите се използваше цифрова и текстова информация, събирана от всички достъпни източници в продължение на около 15 години. Получените теоретични резултати се сверяваха с лабораторните изследвания на болни с различни диагнози, с резултатите от наблюдения на такива болни в различни стадии на заболяването и пр.
За причинителят на тази мозъчна инфекция се установи, че вероятно има размери 45-55 нанометра и гладка външна форма; в химическия му състав няма нуклеинови киселини и самият той не притежава генетични структури; в състава му вероятно има метални включвания; имунната система не го разпознава като чужд белтък и навлизането му в организма не предизвиква имунни реакции; обикновено се намира в пасивно, спящо състояние и се активира само при попадане в променливо електрополе с определени характеристики; не може да преминава през обвивните мембрани на клетките и достига мозъка провирайки се през чувствителните (аферентните) нерви. Вероятно той принадлежи към вътреклетъчните паразити, известни като инфекциозни белтъци.
Поради неговата необичайна склонност да се активира само в пулсиращо (променливо) електрическо поле, по време на изследванията беше наречен ЕлектроИнфектус церебралис (Electroinfectus cerebralis) със съкратено наименование EIC. Тази негова осбеност е вероятната основна причина развитието на инфекцията в мозъка да става сравнително бавно, само при възникване на определени условия. Подобна инфекция във вирусологията се нарича бавна (slow) инфекция.
За този причинител не е достатъчно само понижаване на имунитета, за да се размножава вътре в мозъчната клетка, както това става при другите вируси. Необходимо е да се увеличи и честотата на електрическите пулсации, предизвиквани от електроимпулсите преминаващи по мозъчните клетки. При увеличаване на електрическата активност в мозъка, обикновено спящата (латентна) инфекция се активира в мозъчните тъкани. Това е съпроводено с нарушаване на контролните и регулиращи дейности на мозъка, който регулира процесите в целия организъм. В резултат на това в организма се влошава действието на хормоните, понижава се имунитета, обменните процеси се променят болестно, появяват се възпалителни процеси, настъпват негативни промени в психиката и пр.
Известно е, че електрическата активност на мозъка се увеличава при възникване на сложни житейски ситуации, при появата на заплахи за индивида, при нещастия и беди, при необходимост от продължителна и напрегната умствена работа за решаване на проблеми от различен характер и пр.
Подобна влошена и напрегната житейска ситуация се нарича стрес, а състоянието на организма в такива ситуации се определя като стресово.
При стресовите състояния се появява риск от възникване на изброените по-горе болестни прояви поради увеличената биотокова активност. Тя предизвиква активиране на съществуващата в мозъка, но латентно протичаща масово разпространена невроинфекция. Ако индивидът е приложил продължително профилактично лечение на тази мозъчна инфекция и тя е достатъчно намалена и ограничена в мозъчните тъкани, то не съществуват причини за появата на изразени и трайни болестни състояния на организма. Тогава при стресови състояния също ще възникват промени в организма, тъй като всички негови системи ще функционират с максималните си възможности за преодоляване на заплахите и решаване на сложните житейски проблеми, но това ще бъде временно състояние, контролирано от мозъка и не може да предизвика трайни болестни прояви, а ще бъде изживяно и постепенно забравено.
В заключение: ако съществуващата латентна невроинфекция се овладее профилактично, то изразът стресово състояние губи смисъла, в който обикновено се използва, тъй като липсва причината за поява на болестни изменения в организма при трудни житейски ситуации.
АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ (Autoimmune diseases).
Нервна трофика
Нервите в човешкото тяло са дълги израстъци от мозъчните клетки. Те имат формата на финни тръбички, по повърхността на които протичат електроимпулси от тъканите на организма към мозъка – при чувствителните (сензорни, аферентни нерви) – и от мозъка към съответните тъкани – при двигателните (моторни, еферентни) нерви.
По тръбичките тече и хранителен сок, произвеждан от мозъчните клетки и достигащ по тях до телесните клетки. Сокът съдържа вещества, които подпомагат и регулират жизнените процеси в клетките. Този процес на подхранване, контрол и регулиране от мозъка на жизнените процеси в клетките се нарича нервна трофика.
При появата и развитието в мозъка на невроинфекцията, причиняваща заболяването Морбус мултиформис, могат да се появят болестни промени в количеството и състава на хранителния сок поради заболяването на мозъчните клетки. Това ще доведе до боледуване на подхранваните телесни клетките и появата на болестни изменения в тях. Изменените телесни клетки понякога се разпознават от имунната защита на организма като чужди и опасни за него. В резултат на това към тези заболели клетки протичат имунни реакции с цел те да бъдат разрушени и унищожени. Така в тъканите се развиват болестни процеси, известни в медицината като автоимунни заболявания.
Автоимунните заболявания не са заболявания на имунитета, а на централната нервна система и тяхното наименование е погрешно. По-точно е наименованието трофични заболявания.
Поради неизяснените до сега причини за тяхната поява съвременната медицина не може да ги лекува. Прилаганите понастоящем лечения на тези заболявания трябва да се причислят към т. нар. симптоматична терапия, т.е. лекуване на симптомите на заболяването за да се осигури на болните по-комфортно боледуване, без да се лекува самото заболяване и отстрани причината за неговата поява. Подобно лечение се прилага и към другите “незаразни” заболявания. С него се постига известен социален ефект, поради намаляване страданията на болните и понякога се удължава живота им.
Трофичните заболявания са една от проявите на заболяването Морбус мултиформис и се лекуват успешно и сравнително бързо при лечение на невроинфекцията, развиваща се в централната нервна система. За тази цел се използват специфични антибиотици.
БОЛЕСТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА (Dementias. M. Alzheimer. M. Parkinson)
Encephalomyelitis demyelisationis, Множествена склероза (Sclerosis disseminata). Болест на Алцхаймер (Dementia presenilis). Болест на Паркинсон (Paralysis agitans)
Проведените през 80-те години на миналия век мащабни медицински изследвания дадоха възможност да бъде установено наличието на неизвестно на медицината инфекциозно заболяване. Изследванията се провеждаха с използване на различни методи и най-вече компютърни модели, в някои от които това заболяване беше означавано с латинското наименование Морбус мултиформис (Morbus multiformis). При него в мозъка се развива инфекциозен процес, причиняван от вътреклетъчен паразит. Инфектираните мозъчни клетки претърпяват болестни изменения (антигенна модификация) и в определени случаи имунната система ги разпознава като чужди клетки, подлежащи на унищожаване. Поради това към тези заболяли клетки на нервната система започва процес на атакуване и опити за тяхното разграждане (автоимунни реакции). В повечето случаи имунните реакции към тях са без резултат и нервните клетки остават неповредени. Причина за това е изработването от тях на един белтък, който облепва болестно променената клетката и я предпазва от пряк контакт с имунната защита.
В сравнително малък брой случаи, обаче, се констатират увреждания на атакуваните клетки въпреки наличието на защитна белтъчна обвивка. Тази особеност на протичане на невроинфекцията при някои пациенти беше обект на проучвания, продължили около две години, поради крайно оскъдната цифрова и текстова информация годна за използване при компютърното моделиране. Като краен резултат се наложи предположението, че при тези случаи се касае за синтезиране от заболелите мозъчните клетки на защитен белтък, който е с променен състав в сравнение с обикновено произвеждания. Той не може да защити всички типове нервни клетки от имунните реакции и това води до възпалителни процеси и увреждане на някои от тях.
По нервните клетки протичат електрически импулси и за да не се допуснат къси съединения при техния допир те имат по повърхността си електроизолационно покритие от фин слой тъкан наречена миелин. От имунните реакции най-често се поврежда тази външна електроизолация, а при някои форми на заболяването се увреждат и други части на нервната клетка. Това води до болестни промени в електрическата активност на мозъка, нарушения в системността и логиката на мисловния процес, деформиране на възприятията, загуба на памет и пр., които в различна степен се наблюдават при заболяванията с общо наименование Encephalomyelitis demyelisationis и деменциите (Dementia presenilis, -senilis). При засягане на двигателни центрове се появяват симптомите, характерни за Paralysis agitans (Болест на Паркинсон) и др..
Изследванията показаха, че вероятната причина за производството на променения защитен белтък при някои индивиди са особености на клетъчното ядро на нервните клетки, които особености имат наследствен характер.
Във всички случаи, независимо от генетичните особености и начините на протичане на тези заболявания, основна и решаваща причина си остава развитието на мозъчната инфекция при заболяването Морбус мултиформис. Поради това, за профилактика и лечение на тези заболявания трябва да се прилагат специфични антибиотици за нейното излекуване. Тук трябва да се отбележи, че за разлика от другите форми на протичане, при тези заболявания не винаги може да се постигне пълно възстановяване на пациента, поради невъзстановими увреждания на нервната система, причинени от имунните реакции. Поради това е необходимо при лица с фамилна обремененост да се прилага периодично профилактика, а заболялите да се подлагат на интензивна и продължителна терапия във възможно най-ранен стадий.
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ. Базедова болест (Morbus Basedowi). Микседем (Myxoedema). Диабет (Diabetes – insipidus, мellitus etc)
Резултатите от проведените през 80-те години на миналия век изследвания дават основание да се приеме, че в преобладаващия случай незаразните заболявания на жлезите с вътрешна секреция се дължат на появата на имунни реакции към тях поради предимно локални нарушения на нервната трофика (виж бележките за Автоимунни заболявания).
В използваните тогава теоретични модели беше използвана следната примерна схема за развитие на Базедовата болест (тиреотоксикоза): болестта е една от проявите на заразното заболяване Морбус мултиформис, развиващо се в мозъка. При него основната доза инфекциозни причинители прониква по нервите, разположени в очите. Инфектирането става предимно по въздушно-капков път при разговор със заразоносители. В резултат на това в определени участъци на мозъка се развиват процеси, които нарушават нервната трофика към жлезата хипофиза, а в някои случаи и към щитовидната жлеза. Нарушенията на нервната трофика засягат и тъканите в околността на очите (орбиталната област). Това предизвиква промени в клетъчните процеси. Имунната защита разпознава заболялите клетки като чужди и ги атакува. Поради това се развиват възпалителни процеси в орбиталната област и в жлезистите тъкани и се нарушава количеството и качеството на произвежданите от жлезата хормони. Промените в хормоналната секреция на заболялата жлеза предизвикват болестни изменения в работата и на други жлези и се развива заболяване на организма.
При заболяването на щитовидната жлеза може да се увеличи или намали произвеждания базов хормон тироксин. Увеличаването му предизвиква ускоряване на обмяната на веществата в организма и общо отслабване, което e характерно за Базедовата болест. При намалено производство на хормона се развива заболяването Микседем с развитие на противоположни явления. И в двата случая основната причина, която има значение за лечението, е нарушената нервна трофика поради развиващият се болестен процес в мозъка.
По време на изследванията беше проведено лечение на болен от Базедова болест с използване на специфични антибиотици срещу Морбус мултиформис. Болестните прояви изчезнаха след 38 месечно лечение, с изключение на характерното за това заболяване смущение в сърдечната дейност, известно под името тахикардия (tachycardia). Тя окончателно изчезна след още 8 години лечение с антибиотици.
В преобладаващия брой случаи различните незаразни заболявания на жлезите с вътрешна секреция са резултат на смущения в нервната трофика поради развитието на болестни процеси в мозъка, резултат от инфекциозното заболяване Морбус мултиформис и профилактиката и лечението трябва да бъдат насочени към лекуването на това заболяване. Когато лечението се провежда в ранен стадий на заболяването, болните се възстановяват без проблеми. При лечение в по-късните стадии е възможно да се наблюдава само частично възстановяване на процесите поради настъпили необратими анатомични увреждания на жлезите, които не могат да се компенсират от организма.
АЛЕРГИЯ (Allergy).
Алергични реакции (Allergic reactions)
В резултат на медицинските изследвания, проведени през периода 1978-1998 г., беше установено съществуването на неизвестно на медицината инфекциозно заболяване, засягащо мозъка. Заболяването беше наречено Морбус мултиформис (Morbus multiforms).
Причинителят е инфекциозен белтък, срещу който имунната защита не реагира. По време на изследванията за причинителят беше използвано наименованието Електринфектус церебралис (Electroinfectus cerebralis), или съкратено – EIC.
Electroinfectus cerebralis прониква до мозъка чрез придвижване по нервите. В зависимост от степента на инфектиране, от мозъка в тялото попадат различни количества от инфекциозният причинител. Той вероятно няма в състава си нуклеинови киселини, които са носители на наследствеността и които съдържат генетичните програми за размножаване и развитие на даден организъм.
Този инфекциозен причинител има нестабилна химическа структура и поради това той се променя под действието на различни вещества: медикаменти, съставки на храните, продукти от растителен произход или изработвани от организма и т.н., които е прието да се наричат алергени. Различните алергени могат да предизвикват различни изменения в EIC. Всички изменени инфекциозни причинители се възприемат от имунната защита като опасни за организма. В резултат на това тя изработва срещу тях свои вещества – наречени антитела, които се свързват с изменените инфекциозни причинители и ги обезвреждат. Така в организма се появяват комплексни частици, образувани от изменените причинители и антителата срещу тях. Тези имунни комплекси дразнят тъканите на организма и поради това при появата си те предизвикват различни възпаления, известни под името алергични реакции.
Когато в един организъм с наличие на достатъчно EIC за пръв път попадне даден алерген (напр. определен медикамент), той предизвиква съответни изменения на тези инфекциозни причинители и имунната система се активира срещу тях, но алергичните реакции са слабо изразени, защото е необходимо време за постепенното изработване на съответно количество антитела. Ако същия алерген попадне в организма повторно, то вече подготвената от предишният случай имунна защита изпраща наличните антитела срещу изменените инфекциозни частици. За кратко време се образуват големи количества имунни комплекси, предизвикващи възпаления на тъканите, които възпаления се възприемат като остри и опасни алергични реакции. Тези алергични реакции имат различен характер, тъй като различните алергени могат да предизвикват различни изменения в EIC, респ. образуват се имунни комплекси с различно действие спрямо тъканите на организма.
По време на изследванията се проведе (1984-1987 г.) лечение на болна, при която се наблюдаваше повишена чувствителност към някои храни (консервирани продукти‚ ягоди‚ праскови и др.) и изразена алергия към множество медикаменти. След тригодишно прилагане на препарати за специфично лечение на мозъчното заболяване Морбус мултиформис кожните проби за алергични реакции дадоха отрицателен резултат и през следващите години не се наблюдаваха алергични прояви.
КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ (Skin diseases).
Лупус (Lupus erythematodes -discoides, -systematisatus);
Невродермит (Neurodermitis diffusa). Екзема (Eczema endogenes)
Понастоящем нелечимите кожни заболявания обикновено се определят като ендогенни, системни и пр. Тези сложни наименования се дължат на непознаване от съвременната медицина на причините и действителното развитие на болестните процеси. Изследванията през 80-те години на миналия век дадоха основание да се приеме, че незаразните кожни заболявания, каквито са лупусните възпаления, невродермита, екземите, дерматитите с незаразен произход и пр. се дължат на развитието на невроинфекция в централната нервна система. По време на изследванията заболяването беше наречено Морбус мултиформис (Morbus multiformis). В разултат на това заболяване по кожата могат да се появят възпаления по две различни причини:
1. Поради нарушената нервна трофика (виж Автоимунни заболявания);
2. Поради появяване на дразнещи кожата имунни комплекси (виж Алергия).
Тези имунни комплекси се образуват от антителата на имунната система и преминали през мозъчните тъкани причинители на невроинфекцията, претърпяли болестни изменения.
При развитието на Морбус мултиформис могат да се появят не само кожни, а и многобройни други възпаления на тъкани и органи, предизвикани от същите причини. Такива са например острите и хронични възпаления на бъбреците (Glomerulonephritis -acuta, -chronica), налагащи редовни процедури за хемодиализа на болните; подобни заболявания на други органи на отделителната система: възпаления на пикочния мехур (Cistitis), налагащи често уриниране, възпаления на простата при мъжете (Prostatitis) и пр., предизвиквани от дразнещото действие на имунните комплекси. При нарушения на нервната трофика се 
появяват възпаления на засегнатите тъкани и органи, каквито са хроничните бронхити, някои форми на гастрит, заболявания на обмяната – диабет и др. При определени условия може да се развие Системен лупус (Lupus erythematodes systematisatus} и други заболявания.
Кожните възпаления могат да възникват едновременно със заболявания на други органи или системи на организма, но това на означава във всички случаи, че съществува пряка връзка между тях. Обикновено те се появяват паралелно, предизвикани от развитието на невроинфекцията в мозъчните тъкани.
Излекуването на кожните и другите незаразни заболявания е възможно, но лечението е твърде продължително, тъй като е необходимо да се овладее невроинфекцията и да се нормализират процесите в организма. В зависимост от индивидуалните особености на организма и стадия, в който се намира мозъчното заболяване, това изисква лечение в продължени на 5-8 и повече години, ако се провежда с редовно приемане на специфични антибиотици. Твърде вероятно е съвременната фармацевтика да създаде по-ефикасни лекарствени препарати и тези срокове да бъдат съкратени.
