1. Фрези (Работни органи).
Различните мотофрези са оборудвани с две или три двойни фрезови секции с диаметър около 300 мм. , което им осигурява работна ширина 60 -90 см. Има лява и дясна част, познават се по това че от едната старана мотичките са заострени. Тази част трябва да сочи напред по посока на въртене на работните органи.
При някой модели има монтирани предпазни дискове в края на фрезите (работните органи). Тези ограничителни дискове служат за предпазване на растения при работа близо до тях, както и в близост до огради и бордюри.
2. помощни колела за придвижване
При някой модели мотофрези това представлява едно колело отпред, а при други модели са две колела отзад. Те служат единствено за придвижване на машината до мястото което ще се обработва. По време на работа тези колела трябва да са вдигнати или разкачени.
3. Стойка (пета)
Това е стойката отзад, която се влачи в земята. Тя служи за окопаване на мотофрезата. Колкото е по забита във земята, толкова мотофрезата се окопава повече.
4. Работа с двигателя.
При покупка на нова мотофреза, обикновено двигателите НЕ са заредени с масло. Зареждането им с масло става от пробката отпред на двигателя (пробката може да се намира и на други места, които са посочени в инструкцията за употреба на съответния двигател).
Стандартно този клас двигатели ( 5, 6 и 7 к.с) събират в картера си 0,600 л .масло. Хубаво е маслото да е SAE30. Преди всяко стартиране е добре да се проверява нивото маслото в двигателя. Първата смяна се извършва след 5 раб. часа, а всяка следваща на 25 раб. часа или веднъж годишно.
Бензина е препоръчително да е безоловен и не по стар от 3 месеца.
Стартирането на двигателя на мотофрезата става на няколко стъпки.
– включва се на контакт (ако двигателя има ключ)
– подава се пълна газ.
– затваря се смукача
– отваря се кранчето на бензина
– издърпва се рязко стартерното въже
– след като запали двигателя, смукача се връща в отворено положение.
След спиране на двигателя е добре кранчето на бензина да се затвори.