ТРЕВОЖНИ РАЗМИСЛИ. За някои социални процеси в Европа

December 3, 2014 | Автор: | Публикувано в Блогове, Дом и семейство, Политика

untitled“Видимо доволни”. Това вероятно е кратката форма на известен афоризъм. В текста на този хит е направено описание на първосигналните изживявания.
А песента е само дребен, мъждив отблясък от един айсберг.
След десетилетия медийно възпитание за формиране на съобразена с нуждите на Империята ценностна система чрез подходящи Холивуд-произведения и други подбрани постижения на специфичната задокеанска култура, както и местна кючек-чалга с произход от Циганската махала, какви други прояви могат да се очакват? Особено, ако се вземе предвид мащабното и активно медийно партньорство при такива модерни пикантни прояви, увеличаващи тиража.
Възпитанието на децата е грижа на родителите? Така е, но… нека по TV ни показват по-често насилие и секс. Нека ни показват обширни репортажи за успели дами, спали и със сина на Муамар Кадафи в парижки бардак, на които той сервирал кафето в кревата. Нека по Интернет успели красавици си правят секс-реклама с интимни подробности за сладкият си живот с поредния платен жиголо, с което най-после се отървали от обичайното си мастурбиране нощем. Нека с учебна цел ни показват тънкостите в работата на касоразбивачи, психопати и серийни убийци…Пък след това нека онези наивни човеци, дето са създали семейства и родили деца, да му мислят как ще ги опазят от държавната политика, мъдро възпитаваща ги в разврат, измами, насилие и ленност чрез нейните половинчати или липсващи реакции към такива медийни изяви, отрано обучаващи ги в тези дейности. Които деца после ще бъдат родители, творци и българи.
Известно е, че са полезни само неща, които са в оптимални граници за всеки конкретен случай. Всяка свръхдоза е опасна, а обикновено и фатална за съответната система. Дори водата в свръхдоза ще ни удави, камо ли такива недефинирани, философски категории като свобода, демокрация, равенство и пр. Kоито масово и ежедневно се използват без да е известен и общоприет точният им смисъл, за да знаем за какво си приказваме.
Това – за дефинирането на философските категории е глупост, разбира се! На кого са необходими подобни уточнения?

Ами те от Метрополията ни казват кое как е!

А това е и смисълът на дирижираната демокрация: да ни казват от съответната Метрополия кое как да бъде! А ние, с психиката на обслужващ персонал, със самочувствието на възпитани и послушни граждани, да спазваме спусканите ни отвсякъде тезиси, поднасяни ни като “научни” извадки от обичайните разузнавателните сведения за състоянието на подопечните им територии, разбира се! Защото тези изисквания не се отнасят за божествата от съответната Метрополия, присвоили си правото на световни съдници.
Едно от основните отличия на животните от човека е, че те не могат да контролират първичните си инстинкти, ако не са били подложени на подходяща професионална дресиривка.
Всяко родено от човешка майка животинче се очовечава чрез дългогодишно полагане на усилия от родителите и от околната среда за формиране в неговия мозък на човешка ценностна система, за да се отличава от животните и да е адаптивно към изискванията на човешкото общество. А за неговото подивяване не са необходими никакви усилия: “дивото зове” през целият му съзнателен живот, то е заложено в него генетично.
Ако социалната организация предвижда равенство между половете, то

-------------------Р-Е-К-Л-А-М-А------------------- Бизнес каталог B2B ВИПС БГ
Важно! В случай, че имате нужда от професионални SEO услуги и платени публикации в силни сайтове, без значение от тематиката, то можете да ни пишете на e-mail: office@w-seo.com или да се свържете с нас на GSM: 088 999 62 62
-------------------Р-Е-К-Л-А-М-А-------------------

майката придобива правото да работи наравно с мъжете.

Тогава човечето остава почти 2/3 от живота си на възпитателното въздействие на средата – на медийте, улицата, училището. Сравнително голяма роля тогава играят медийте чрез развлекателните и атрактивни образни и звукови внушения.
Тази е основната причина световните империи да използват медийте за формиране на благоприятни за тях настроения в тълпите на подопечните им територии. Чрез кратки и разбираеми послания се поощряват първичните им инстинкти с цел да се пораждат у тях надежди за удовлетворяване на вродените у човека ленност, похот, алчност, власт и подобни първосигнални мераци, генетично заложени в биологичните видове.
При Източната империя това се осъществяваше с натрапването на идеите за “социално равенство” и “пролетарско управление”. Практическите резултати от прилагането им са ни добре известни и това прави излишен коментарът. Защото имперските доктрини не са предназначени за благото на подопечните територии, а за по-евтиното им експлоатиране от Метрополията, вкл. чрез изсмукване на материални ресурси, жива сила и мозъци. Което понякога – само частично и без ангажименти – се изчислява в много трильони техен външен дълг.
При Западната империя това се осъществява с натрапването на идеите за “правата на човека” и “равенство между половете”.
Изисква се “правата на човека” да се спазват най-строго за малцинствените групи. Някои от тях поради религиозни, етнически и други фактори имат формирали се навици и хилядолетна житейска философия по силата на които не проявяват интерес към обучение, към усвояване на трудови умения и създаване на блага за обществото. Но категорично изискват правото им на добър живот да се спазва безплатно. Поради тези хилядолетни нагласи интегрирането им в обществото не изглежда реално дори гледано от кабинета на Канцлера (а виж и индианските резервати в САЩ). По силата на тази идея, обаче, за сметка на обществото трябва да им се осигурява подходящ жизнен стандарт и спазва вкл. правото им да участват в управленските органи, независимо от липсата на познания, умения и делови качества по посочените по-горе причини. И това точно съответства на идеологемата за “социално равенство”, лансирана от Източната империя.
Тази форма на принудително интегриране въвежда елементи на дезорганизираност, понижаване на икономическата ефективност и създава условия за брожения в подопечните територии на Империята, подобрявайки възможностите за нейната арбитражна намеса в текущите житейски проблеми на населението. В действителност е необходимо да се предостави на тези малцинствени групи правото да прилагат локално и по свой избор битовите си особености, социалната си активност и производствената си дейност, като се ограничат възможностите за конфликти с околната среда.
Характерно в случая е, че тези внушения за фаворизиране на малцинствата се пренасят без изменение върху заварените и нахлуващите в Европа емигранти, което с течение на времето създава “малцинствени мнозинства”, по-равноправни от местните жители и това обслужва други интереси.
Съществен елемент в идеологията на Западната империя е и

“равенството между половете”.

Този идеологичен елемент напълно съответства по приложимост, социална и икономическа ефективност на елемента “пролетарско управление” при Източната империя. И дава същите предимства на Метрополията.
В идеологичен аспект с равенството се цели чрез квотен принцип принудително да се въвеждат в управлението субекти, част от които не притежават в необходимата степен интелектуалните възможности и делови качества за оптимално управление на сложни социални системи. Обикновено тези субекти съзнават това и с благодарност проявяват безусловна сервилност към силата, предоставила им незаслужено високият социален статус. Точно такъв е замисълът и на “пролетарското управление” при Източната империя. Така се увеличава ентропията (хаосът) в подопечната система, рязко се понижава ефективността на нейното функциониране и обективно се налага упражняване на контрол и оказване на помощ от Метрополията. А това в действителност означава овладяване и управляване от Империята на дадената територия по възможно най-евтиния начин – от няколко нейни емисари и платени наемници, без да е необходимо тя да дислоцира и поддържа окупационен корпус там. По този начин, въпреки ограничените си човешки ресурси, тя може успешно да владее обширни територии в световен мащаб.
Но конкретно “равенството между половете” има и друг, фатален за подопечната територия ефект. Този ефект обслужва основно интересите на други световни формации. Авторите на подобни идеологеми в никаква степен не ги прилагат към собствения си етнос, поради тяхното разрушително действие върху “хуманизираното” общество, добре описвано в свещените книги на техните религии. Закономерно те остават анонимни, предоставяйки авторските права на изпълнители, които подбират косвено според наличието на подходящо увреден психичен статус, със склонност към екзалтиране. Към изпълнителите делово се прилагат материални стимули и им се създават възможности за демократични личностни изяви с масово въздействие, с което се осигурява максимален ефект от пропагандната кампания. С тази технология създателите текущо контролират и поддържат насоката и темпото на замисления от тях социален процес, използвайки въведената от тях свобода на словото.
В науката Теория на системите е безспорно доказано, че в реалният свят не е възможно да съществуват

“двуглави системи”

– системи, които имат два еднакви по възможности управляващи центрове или субекти. Това се отнася за всички видове системи: инженерни, социални, биологични и пр. Нагледен пример за това е появата на теле или дете с две глави. Подобна биологична аномалия се нарича “изрод” и не може да съществува в реалният свят. Можем да си представим как ще изглежда и държава с двама Президенти или Снабдителен отдел с двама началници и колко време може да просъществува подобна социална аномалия. В Теорията на системите изродени се наричат всички двуглави системи.
При широко разпространеното примитивно разбиране на идеологемата “равенство между половете” е на лице именно стремеж за създаване на двуглави социални системи. Такава система е семейство с два равноправни субекта, с две глави на семейството. Това противоречи на природна закономерност и опитите тя да бъде нарушена се наказват от Природата. Наказанието, което тя налага при подобни нарушения е само едно: ликвидиране на нарушителя. Поради това, с развитието на процесът “равенство между половете” – в сегашния му вид – в страните с Европейска цивилизация броят на разводите се увеличава, а броят на браковете намалява. Тъй като деца се раждат и възпитават в семейства, то разрушаването на семейството създава както демографска криза, така и прогресиращо увеличаване на престъпността и разврата. В нашия модерен свят това налага вече използването на такива странни социални структури като “детски селища”, “приемни семейства” и пр., които действуват като плацебо на това раково заболяване на обществото. Не е пресилено да се каже, че този процес в Европа вече е в стадии не на криза, а на демографска кома, при която възпроизводството на човешките ресурси става твърде бавно, твърде трудно и в някои случаи невъзможно. А това означава, че в обезлюдената от местното население Европа през втората половина на този век, поради появата на мнозинства от емигранти – засмуквани от демографският вакум – по демократичен път или чрез насилие ще се установи Халифат или друга държавна структура на базата на други религии, при които няма подобни демографски проблеми, а страните с тези официални религии са близки съседи на Европа. Мъдрите приказки за “сблъсък на културите” са твърде наивни, разбира се. За разлика от безгрижните европейци, нашите съседи добре знаят как ще се развие този негативен социален процес и се стремят да заемат най-изгодна позиция за присвояване наследството на отиващата си стара дама Европа. Защото далече на Изток има други етнически струпвания с много по-голяма численост и демографски излишък, които след време могат да оспорят наследствените им права. А Европа, с нейните природни дадености, климат и инфраструктура е райска област в сравнение с полупустинните територии на Африка и Азия.
Отчаяното оспорване на изложената по-горе теза е задължително за държавните, европейските и имперските чиновници, политици и наемници, тъй като нейното приемане ще означава да признаят вината си за състоянието на Европейската цивилизация, а също и за факта, че на данните за очевидното обезлюдяване на Европа те не реагират като отговорни лидери.
Оспорването на тази теза е задължително и за феминистките структури, но поради очевидната им пристрастност общоизвестните им възражения трябва да се приемат като механично повтарящи се.
Европейците свикнаха с тази идея и премат като нормално това състояние на тяхната цивилизация,

успешно наложено от външни фактори в удобния за това здрачен период
на разруха, властови кризи и недоимък след Втората световна война.

Идеята тогава беше лансирана първоначално под формата на “сексуална революция”, отклоняваща недоволството на младежите от следвоенната бедност в Европа. В тогавашните условия на социално неравенство недоимъкът се отрази твърде болезнено на социално по-слабите слоеве и предизвика остри социални брожения. Сексуалната революция беше една примитивна, но добре обмислена масова залъгалка, използваща мощният нагон за размножаване на биологичните видове. Тя се появи нелогично от нищото и не влияеше върху наличния жизнен стандарт и социалното неравенство, срещу които тогава беше насочено масовото недоволство. Тя беше защитна реакция на Капитала, даваща благоприятна за него насока на младежката деятелност, игнорирайки социалните последици. По-късно, използвайки вече създадената морална дестабилизация на обществото, целенасочено беше афиширана идеята за равенството между половете в неговия примитивен вид, водещ до появата на двуглави социални системи. И както обикновено в такива случаи, за целите на масовата консумация подобни разрушителни идеи се сервираха в сочната обвивка на хуманни приказки, откриващи възможности за обичайните амбициозни и шумни интелектуални изяви и отклоняващи вниманието на европейците от социалните проблеми.
Равенството между половете е една изключителна придобивка за Европа. А това е разпределяне на житейските трудности и отговорности по начин, който не засяга само единият съпруг, а натоварва равномерно и двамата съобразно физическите им възможности, физиологичните им и интелектуални особености. И дава възможност на семейството да има една глава, притежаваща реални пълномощия и носеща отговорността пред обществото и закона за състоянието на тази основна за човечеството социална система. Както и предоставяща възможности да се раждат и възпитават като човеци достатъчно деца, за да няма пустеещи плодородни територии и безлюдни градчета и села, а държавата да има ниска престъпност, добра икономика и защитени граници. Това е въпрос на подходящо възпитание от най-ранна възраст, специфично за всеки от двата пола, а не на общо за двата пола,

казармено възпитание тип “среден род”,

пригодено за произвеждане на неадекватни на природния замисъл женствени мъже, възприемани с презрение и насмешка от нормалните жени и мъжки жени, сексуалните контакти с които подсъзнателно се възприемат от нормалните мъже като 50 % хомосексуален акт и се налага използване на порно, виагра и in vitro. Което модерно възпитание очевидно се внушава на европейците с цел демографски срив, водещ до разрушаване и подчиняване на социалните структури в Европа и с което някои идеолози вероятно уреждат в исторически план стари сметки от териториален или етнически характер.
Защото двуглави системи не може да има в реалният свят и тази съвсем нелепа измислица с потресающ успех се натрапва само на Европа вече от десетилетия не случайно, а очевидно по замисъл на влиятелни кръгове, имащи за цел постепенното овладяване на нейните обезлюдени територии. И в крайна сметка за наказване на съгрешилите с нещо европейски етноси и тяхната тотална асимилация поради недостиг на човешки ресурси за защитата им от подобна инвазия.
Известно е, че най-сигурният начин за ликвидиране на един етнос е като се наруши трайно възпроизводствения му процес и така с течение на времето бъде обезкръвен. Този метод е изпробван успешно в реални условия още в античността, чрез използване на друга подобна

психологическа диверсия.

Тя била осъществена чрез лансиране на мироглед, хуманен по своята същност, но като идея адаптиран към интелектуалното ниво на тогавашното общество, предварително подготвен чрез ефектни инсценировки и целенасочено приложен на необходимото място и по подходящият начин. И тогава нейното острие било насочено предимно към по-слабото звено в социалната система, поддаващо се по-лесно на модни внушения – към жените, максимално използвайки особеностите на тяхната психика. Това рязко намалило тогава раждаемостта, поради създаваният у тях страх от греховността на секса. Защото не е грях единствено непорочното зачатие на Светата Дева, а секса води до зачатие с фаталния първороден грях, изпращаш безсмъртните ни души за вечни и неописуеми мъки в страшната Преизподня и пр. – т.е. и тогава са използвани внушения за “сексуална революция”, макар и диаметрално противоположни на внушаваните съвременни идеи, но също така нарушаващи нормалният ход на възпроизводствения процес. Очевидно, сексуалната сфера и особеностите на женската психика се възприемат от заинтересовани среди и то не без основание, като уязвими и поддаващи се на манипулация елементи на обществото. И тогава, както сега, намалената раждаемост довела до необходимостта от използване вътре в социалната система на несигурни чужди наемници.
В съответствие с правилата за разработване на военните стратегии, в направлението на главният удар в подобни диверсионни схеми очевидно се предвиждат и допълителни, “помощни” елементи. Понастоящем, случайно или не, такава роля играе идеята да се приемат и настаняват безсрочно в Европа неограничен брой чужди граждани, вкл. от страни, в които не се водят мащабни бойни действия. Вместо подпомагането и защитата им да се организира в тяхното местоживеене, а настаняването им на континента да става много рядко, строго персонално и без изключения само през времетраенето на кризата, ако не се налага оставането им да бъде продължено за известно време от стопански съображения. Понастоящем в отделни моменти масовата инвазия на жители на ислямски страни в Европа придобива формата на

организирано заселване на авангардни
отреди с висок демографски потенциал,

което може да се извършва само при наличие на широка мрежа за набиране, организиране, транспортиране и битово обслужване на подобни групи по време на многодневният им преход и придобива вида на добре замислена, организирана и финансирана акция. Хуманните подбуди за тяхното приемане в Европа са безспорни, но това създава условия за ранната поява на “малцинствени мнозинства”, предвидени от създателите на диверсията. А хуманната дрешка, с която местните политици обикновено обличат този процес, е опит да се прикрият тревожните демографски проблеми и нарастващият недостиг на евтина работна ръка, особено в индустриално развитите райони.
В древността с подобна “помощна” цел били използвани вплетените тогава в диверсионната схема внушения за покорност и непротивене на злото. Това формирало социално поведение, крайно неадекватно на суровите нрави в тогавашна Европа и създало очевидни рискове за оцеляването на така облагородената социална система. В рамките на 2-3 века, необходими за масовизирането и утвърждаването на замисления процес, се появили остри демографски и стратегически проблеми и непобедимите до тогава железни легиони на Древния Рим били поразени от ордите на Аларих. А опръсканата с кръв и разграбвана Европа потънала в мрака на Средновековието, приспивана от спасителни догми, примитивно невежество и абсурдни суеверия.
Психологическата диверсия е невидимо и коварно оръжие, засягащо човешкият мозък по начин, предварително замислен от нейните създатели. В резултат на систематични, целенасочени внушения, задължително съобразени с някой от първичните инстинкти и с особеностите на човешката психика, се създава предвидената, неосъзната и поради това трудно преодолима масова психоза. С времето тълпата възприема натрапените чужди внушенията като собствени идеи и свои съвременни върхови постижения и ги брани и реализира по предварително замисления от създателите начин, въпреки негативните за нея резултати. За ефективността на подобен процес може да се съди от факта, че в древността с него е бил успешно подтиснат един от най-мощните нагони при биологичните видове – за размножаването и е бил постигнат демографски срив.
Поради примитивните мобилност и комуникативност, социалните процеси в древността протичали по-бавно, в сравнение със сегашните темпове и това довело до удължаване с повече от два века агонията на имперското общество. Още повече, че Рим погрешно приложил силово противодействие, неадекватно на психологическата диверсия. Но за разлика от сегашната ситуация древните все пак осъзнали реалната опасност.
А съвременна Европа? Ми без квотата нема да праим Европейски комисии…
Е-е, а ние? Ами…ша дигнем детските с 3 лева…

******************************

Започнах с един и завършвам с друг афоризъм: “Пътят към Преизподнята е покрит с добри намерения”, илюстриращ ефекта от внушаваните ни съвременни идеи – за

наситеното с хуманизъм равенство между половете, осигуряващо
прогресиращ демографски дефицит и масово казармено възпитание,

както и високо хуманните особени грижи за нахлуващите чужди граждани и за създадените и попълвани от тях малцинства, водещи до появата на малцинствени мнозинства. Защото все пак по подобна схема, в името на хуманността, през древността е била унищожена една от най-големите, богати и добре организирани социални формации, били са поробени и избити мнзинството нейни граждани и е било прекъснато за повече от хилядолетие развитието на уникалната Средиземноморска цивилизация.
В заключение се налага да бъде отбелязана крайно негативна оценка на натрапените съвременните социални процеси в Европа. За съжаление тези процеси са в твърде напреднала фаза и на практика са вече необратими. Нагласите на обществото са вече утвърдени и стабилни, формирани са устойчиви концепции за социалното устройство и има изградени организационни структури и традиции за тяхното прилагане. Основната част от замисъла, вложен в психологическата диверсия е реализиран. Твърде песимистична е прогнозата за просъществуването на Европейската цивилизация до края на този век.

Коментари (3)

  1. В началото на тази публикация е направено напомняне, че изразът “видимо доволни” е кратък вариант на афоризма “доволен като добиче”.

  2. Коментарът по-горе “…е направено напомняне, че изразът “видимо доволни” е кратък вариант на афоризма “доволен като добиче” се отнася за публикацията “ТРЕВОЖНИ РАЗМИСЛИ. За някои социални процеси в Европа” – http://blogomania.org/trevozhni-razmisli-za-nyakoi-socialni-procesi-v-evropa-2/

  3. Допълнителни коментари по темата виж в бележките https://www.facebook.com/notes/1473933132915168?pnref=story

Оставете своя коментар

Трябва да влезете в сайта за да оставите своя коментар.