В атмосферата и през таванските помещения и покрива особено при по-малки къщи. Загубите се увеличават особено много при по-старите сгради с недостатъчно уплътнени покриви и с гребени над последния жилищен етаж. През зимата От студеното въздух се прониква и към долните етажи се прониква студът, който охлажда само помещенията под него, но през стълбището. През лятото нежно белите тавани помещения силно се загряват и служат като проводник и акумулатор на нежелана в сградата топлина. В зависимост от изпълнението на покривната конструкция и подовата настилка и топлоизолацията на тавана изискванията се увеличават още повече, ако тавана не служи само като складово помещение а се обитава. Когато е налице покривна стоманобетонна плоча, върху която са наредени керемидите, се прави изолация на плочата от долната страна, както вече е описано. Покривите се изграждат най-често с гредова конструкция, дъсчена обшивка (по-рядко скара от летви) и върху нея се нареждат керемиди. Подходящо е дъските под тях да бъдат изградени с здрава хидроизолационна мушама, която спира проникването на вятъра. На снимката са показани този начин за изолиране на покрива. При първото (и най-лесното за изпълнение) пространство между носещите ребра е запълнено с вата или перлит, закрепени странично със заковани летви. От долната страна на ребрата са закачени фазер или други подходящи плочи При първото (и най-лесното за изпълнение) пространство между носещите ребра е запълнено с вата или перлит, закрепени странично със заковани летви. От долната страна на ребрата са закачени фазер или други подходящи плочи При първото (и най-лесното за изпълнение) пространство между носещите ребра е запълнено с вата или перлит, закрепени странично със заковани летви. От долната страна на ребрата са закачени фазер или други подходящи плочи гипсокартон, Желателно е изолационният материал да бъде каширан с пароизолационна фолио. Полиетиленовото фолио може допълнително да се опъне и прикове с летви към ребрата. Напомняме, че пароизолационното слой се поставя откъм подплата, вътрешната страна. Вторият случай са използвани твърди изолационни плочи, закрепени от долната страна на ребрата, така че между тях и обшивката под керемидите се образува въздушна възглавница. Тя осигурява допълнителна топлоизолационна и същевременно аерозолна течност отвежда проникнаталата през изолацията влага.Най-снимка 2 показва подобна изолация, при която се вземат мерки за допълнително уплътняване на покрива отстрани на покривите чрез запълване и залепване на ленти от полиетиленово фолио. Това се налага най-вече, когато керемидите са подредени върху скарата от летви (за икономия на дървесина). На практика не може да се използва пространството по краищата на тавана поради малката височина. Затова е правилно използваемата площ да бъде оградена със стени, които да се изолират. Отгоре се прави междинен окачен таван, който също се изолира. Приемливата височина на този таван е 230-250 см, а минималната височина на стените около 1 м. Огромните стени могат да се направят от леки решетъчни блокове блокове пенобетон или лек бетон. Желателно да се използват неимими материали. Трябва да се отварят врати за достъп до изолационното пространство, както и да се предвидят прозорци, капандури или табла за естествено осветление и вентилация. Трябва да се обърне внимание на доброто изолиране най-вече на уплътняването на капандурите и табкерите.На табчарите може да се монтира двоен стъклопакет и PVC дограма. Ана капандурите съвременни решения от Velux.
